Реформист спечели втория тур на президентските избори в Иран

Реформисткият кандидат Масуд Пезешкиан печели втория тур на президентските избори в Иран, съобщи иранското вътрешно министерство по държавната телевизия.

Пезешкиан спечели балотажа с преднина от близо 3 милиона гласа пред ултраконсервативния си съперник Саид Джалили. Избирателната активност на втория тур e около 50%, след като на първия беше рекордно ниска за страната – 40%.

Гласуването на 5 юли трябваше да приключи в 18 часа, но беше удължавано три пъти – първо до 20:00, след това до 22:00 и накрая до полунощ, след като властите се опитваха да насърчат колкото се може повече хора да отидат до избирателните урни.

Предсрочните президентски избори в Иран се провеждат след смъртоносната катастрофа с хеликоптер, при която загина досегашният президент Ебрахим Раиси.

Първият тур не успя да предизвика широко участие въпреки призивите на върховния лидер на ислямската република аятолах Али Хаменей за висока избирателна активност, за да се създаде образ на силен Иран.

Кой е Масуд Пезешкиан

Пезешкиан е член на парламента от 2008 г. и е негов заместник-председател между 2016 г. и 2020 г., когато умерените и реформистите в страната имаха мнозинство в законодателния орган.

Той е поставял под въпрос налагането на хиджаб (ислямски шал за глава) в Иран, който е задължителен за жените и който стана повод преди две години за едни от най-масовите протести в страната.

Пезешкиан се е изказвал и в полза на преговори със Запада. Но също така подкрепя принципите на ислямската република и казва, че ще следва политиката на Хаменей.

В предизборната кампания Пезешкиан се опита да подчертае опасностите от идването на власт на твърдолинейна фигура като Джалили, чиято администрация ще предприеме репресивни политики и ще изолира допълнително Иран.

Поддръжниците на Джалили пък представят Пезешкиан като човек, който е мек към Запада и ще направи развитието на Иран зависимо от добрите отношения със западните държави.

Ще променят ли нещо изборите

Резултатът от изборите е малко вероятно да доведе до големи политически промени, но може да окаже влияние върху наследяването на 85-годишния Хаменей, който е върховен лидер на Иран от 1989 г.

Аятолахът има последната дума по всички държавни въпроси в ислямската република, а президентът няма голямо влияние по много ключови въпроси.

В навечерието на изборите дисиденти в страната и в чужбина призоваха за бойкот, като казаха, че предишните гласувания не са довели до промяна, тъй като изборите в Иран се смятат за строго контролирани от ислямския режим.

От години Иран е в изолация заради опитите си за разработване на ядрено оръжие, заради което ѝ бяха наложени санкции.