Една българка разказва за Южна Корея, рая на риалити предаванията, и уважението като ценност в семейството и по телевизията
Интервю на Мария Хънтова
В двата края на света в момента са популярни две риалити програми, а те просто не могат да бъдат по-различни една от друга. В България, Ергенът предизвиква противоречия и силна критика. Но това не е много изненадващо, защото риалити предаванията в западния свят често се фокусират върху скандала и грубото отношение на състезателите едни към други.
От другата страна на глобуса е Южна Корея с Netflix хитът Physical 100 – където 100 състезателя в топ спортна форма се състезават в изключително трудни предизвикателства. Това, което наистина ме впечатли, е че дори в най-трудните битки състезателите винаги се подкрепят и окуражават – и винаги се държат с голямо уважение един към друг. Този контраст ми стана много любопитен. За да науча повече за корейската култура, се свързах с моята приятелка от училище – Кристина, която живее в Южна Корея.
Крисе, сподели ни малко за себе си – защо Южна Корея и с какво се занимаваш там?
Здравейте! Казвам се Кристина и живея в Южна Корея вече 6 години. Съпругът ми е южно-кореец, работеше в чужбина, но получи предложение за работа обратно в Корея, затова решихме да се преместим заедно там. Преди две години в Корея се роди и моят син. Занимавам се със собствен бизнес – онлайн магазин за корейска козметика и мода @seoulonni.
Бях впечатлена от Южна Корея още от ученическите ми години – музика, кино, телевизия, козметика – всичко с много високо качество. По време на следването ми в Германия съквартирантката ми беше корейка. С нея гледахме любимите й корейски предавания, каквито не бях виждала в България или Германия все още.
Какви бяха първите ти впечатления от Корея? Кои са големите разлики с Европа?
Има много малки детайли в поведението на корейците, които веднага правят голямо впечатление на нас чужденците. Забелязва се веднага етикета на общуване с по-възрастните, дори и тези с една година по-големи от теб. Отнасят се и говорят в уважителна форма към по-възрастните или непознатите. Например, задължително се подава и получава нещо с две ръце (смята се за неуважение да се подаде или получи нещо с една ръка).
Йерархията е много важна, дали ще е според годините или според позицията в работата, постижения или социална позиция. В ресторант, например, винаги по-малкият налива алкохол на по-големите с две ръце, а когато пие алкохол, трябва да се обърне леко встрани, а не директно с лице към по-възрастните.
Корейците не смятат тези неща за досадни задължения. Напротив, така те искат да покажат уважението си и са съвсем нормален навик. За разлика от Западна Европа и държави с индивидуалистично мислене, Корея – подобно на България – има по-колективно мислене и семейството се поставя на преден план.
Съпругът ти е бил на гости в България няколко пъти – какво му харесва и какво го озадачава в българските нрави?
В България много му харесват по-отпуснатите приятелски отношения, по-бавното, тихо ежедневие, по-малкото стрес на работа, късите работни часове, дългите отпуски (за сравнение, неговият годишен отпуск е около 7 дни през лятото).
Въпреки че той е пушач и наближава 40-те години, той до ден днешен не пуши около родителите си. Докато в България моят баща го приканва да излизат заедно за пушене. В началото му беше неудобно и странно, но вече дори му е приятно и се чувстват по-близки.
Разбира се има и неща, които не му допадат. Лятото бяхме за първи път в България, заедно със сина ни и ни шокира (и мен самата) това, че много родители пушат или пият алкохол пред и до децата си на площадката за игра, нещо немислимо в Корея. Наши корейски роднини, които са посещавали България, забелязват негативното отношение към непознати – начумерени лица по улицата, или обслужване в ресторант – често са усещали негативизъм и апатия у хората. Корейците, независимо през какво преминават, какъв ден са имали, искат да оставят добро впечатление за себе си у околните. Обслужването винаги е бързо, ефективно, дори и клиентът да не е в правото си ще бъде обслужен или ще му бъде обяснено с разбиране и респект.
Сблъсквали сме се и с административната система в България, която мисля и за самите нас – българите в България, е досадна. Но въпреки тези малки неща, цялостното мнение и усещане от роднините ни и мъжа ми за България е много добро и искат често да посещаваме.
Връщайки се към темата за реалити предавания – Гледайки Physical 100 е впечатляващо колко голямо уважение проявяват участниците едни към други. Това отношение нормално ли е в ежедневието, или е характерно за известните личности?
Корейците обичат груповото мислене, колективността. Думата „наш“ е много използвана, израз на сплотеността. Винаги се изразяват за работата си с думите „нашата“ фирма, за семейството си – „нашето семейство“, за детето си – „нашето дете“. Дори една от най-големите банки в Корея се казва, буквално преведено, „нашата банка“. В повечето случаи, говорейки за държавата си, не казват Корея, а казват „нашата държава“ .
Затова може би и в предаването ви е направило впечатление, че дори състезателно, те се подкрепят един друг и окуражават. Това е и защото там са събрани хора от различни спортове, атлети с успехи и медали. Както споменах уважението към този, постигнал нещо в сферата си, постигнал нещо за страната си, възрастта, това че се срещат за първи път и са си непознати, допринасят много за отношението им и респекта им един към друг въпреки състезателния характер на играта.
Разбира съществуват и спортна злоба, личностно нехаресване на някой персонаж и неща, които те дразнят в другия. Както всички хора по света, тези неща са присъщи и за корейците, но едва ли биха го показали директно и то пред камера. Корейците държат на имиджа си, и не биха искали да се представят като хора с лоши обноски. Дори и да мислят нещо по-остро и скандално, не биха го споделили на глас и да рискуват негативно отношение.
Има ли реалити програми в Корея с обикновени хора, а не известни хора с имидж? Те как се държат едни към други пред камерата?
Корея е раят на реалити програмите. Може би ще е интересно да научите, че предавания като „Пееш или лъжеш“ и „Маскираният певец“ са корейски, и в последствие са купени в над 30 държави. Всеки един формат за реалити предаване, който ви дойде наум, може би вече съществува в Корея – предавания за домашни любимци, двойки, ежедневието на звездите; както и любими реалити предавания със състезателен характер.
Харесват се и формати, за живота на обикновените хора – търсене на ново жилище, хора със семейни проблеми, пред развод, интернационални бракове, проблемни деца… Там камерите са инсталирани предварително в домовете, за да могат хората да се държат нормално. Все пак уважението съществува и може да се забележи освен по начина на говорене, и в малките жестове, които вече споменах.
С какво друго се различава естетиката на медиите и предаванията в Корея от тези в Европа?
Има бум на дейтинг реалити формати – в момента в ефир са може би повече от 20 такива. Това, което ги различава от Ергенът или западните дейтинг формати е, че пошлостта, прекалената сексапилност и разголеност липсват. Те не биха предизвикали интерес, а възмущение и слаб рейтинг. В Корея стандартите за красота са противоположни на тези у нас – не се харесват дебели устни, тъмен тен, тежък грим; преппочитат се светла кожа, малки устни, малко лице, естествен грим, младоликост.
Една от представителките с такъв тип външност от Ергенът България е Валерия, затова тя често бива търсена като модел в Япония. В Корея жените също си правят много пластични операции и процедури, но целта им е да ги направят да изглеждат по-младолики и съразмерни.
В корейските дейтинг реалити се набляга на тръпката от зараждащата се връзка, така че ако ви липсва романтиката, джентълменството и пеперудите в стомаха, бих ви препоръчала корейските дейтинг реалити предавания.
Извън малкия екран, какво е характерно за местата, където има много социални контакти – като работа и училище?
Корейците винаги във всичко дават 100% от себе си. Възприемат работното си място като семейство. Най-малко веднъж месечно имат вечеря с колегите, която след това продължава и в друго заведение и в трето и може да завърши в караоке бар. Интересно е, че дори и да не ти се ходи, е почти „задължително“ от уважение към другите и не би оставило добре впечатление у колегите ти, ако често се отделяш от екипа. Често се налага да се работи и след края на работното време или ако шефът ти още не си е тръгнал.
Образователната система е на много добро ниво. Родителите се стремят да дадат възможно най-доброто на детето си и то да пребори конкуренцията (конкуренция за университети и работа е голяма). За съжаление, често децата са прекалено стресирани и заети. От малки, 30-месечни, ги изпращат на академии и уроци – английски за малки деца, танци, музика, наука, математика... След приключване на учебния ден следват поне няколко други частни урока и академични занимания.
Сега отглеждам две-годишния си син и имам поглед върху това, какво правят другите майки. Още от годинка родителите плащат за „уроци по математика“ (посещения вкъщи) на децата си – монтесори игри, сенсорни игри, игри на английски, неща подходящи за възрастта им, които да помогнат по-доброто им развитие. Така че децата в Корея буквално от бебета са научени, че трябва да учат. Разбира се освен позитивите, това много често има и негативно влияние върху децата, като депресии, подтиснатост, стрес и напрежение.
Ти си живяла и в България и в Германия – какво може западния свят да научи от Корея?
Всяка държава има своите позитивни и негативни неща, няма място на света, където всичко да е перфектно устроено. Въпреки това, България и Германия биха могли да вземат някои примери от Корея – уважението и респектът не само към по-възрастните, но и към другите около теб, чувството за единност, сплотеност и отговорност към народа си. Това са нещата, което ми правят най-голямо впечатление като липса на запад и у нас напоследък. През 60-те години, след корейската война, Корея е била една от най-бедните държави в света, по-бедна от Хаити и Етиопия, но благодарение на задружността си и желанието заедно да помогнат на държавата си да се развие, сега са една от водещите икономики в света. Надявам се в скоро бъдеще ние да успеем да се обединим и с това да помогнем за бързото разцъфтяване на България.
Кристина и Мария за завършили ГПЧЕ „Ромен Ролан“ през 2012 с немски език. След гимназията, Кристина заминава да следва Communication Science в Германия, а Мария – Бизнес Мениджмънт във Великобритания.
Кристина е в Южна Корея от 6 години, живее в Йонгин, град до Сеул. Вече освен български, немски и английки, владее и корейски. Малко след като се мести в Корея отваря и сайта си за корейски козметика и аксесоари, които продава на бълраския пазар.
Въпреки че живеят на два различни континета, двете поддържат връзка в социалните мрежи.
