„Родина“ от П. К. Яворов

Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мъртва в зной, под дъжд и гръм,
която днес един – друг утре ще насели?

[ad id=“263680″]

Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози – надлъж и шир
потирена, чието име е безброя?

Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото – на битието вечно ново?