Роза Янкова: … прегръщам себе си в невидимото огледало

КАТО НАСЪН

             Откривам се в замръзналото утро

              в сълзите на дървото.

              Толкова е кехлибарно тихо,

              че чувам тишината на всемира.

              И няма сетива, а само чувства,

              изплетени от паяжинна нежност.

              Почти разчитам тайнствения код

              в синусоидата на птичите ята,

              сновящи в коридорите на времето.

                Като насън се втурвам подир тях –

                сред светлини и сенки оцелявам.

                Събирам разпиляното дотук,

                а бъдещото програмирам според случая,

                подсказан от дърветата и птиците.

                Спохождат ме чудати мисли и видения,

                обагрени във неумиращо зелено.

                Новозаветно във замръзналото утро

                прегръщам себе си в невидимото огледало.

                                                Роза Янкова ,  Ст. Загора

[ad id=“225664″]

Роза Янкова е дългогодишен преподавател по български език и литература в Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“ Стара Загора.