Росен Цанков: Баща ми си отиде щастлив. Не можах да му кажа „Сбогом, Бос!“

„Откакто започна да преподава във НАТФИЗ, му викат „Мастър“, което адски го мразя, защото от английски думата значи и господар, не само учител. А той не беше господар – беше много добър човек. Аз му викам „Бос“ от малък. Той много обичаше филма „Кръстникът“, там тази реплика съществуваше. Но така стана „бос“ и само аз му викам така“. Това заяви доведеният син на Стефан Данаилов – Росен Цанков пред бТВ за починалия голям актьор.

„За мен има два вида хора на света – Стефан Данаилов и останалите. Той ме е научил на всичко“, добави той.

Данаилов го съветвал „никога да не сяда на една маса, на която не може да плати цялата сметка“, както и да работи до 30-35 години здраво, да прави кариера и след това да мисли за пари, за да се види първо какво може. Цанков разкри, че актьорът много обичал да дава съвети.

„Той знаеше какво ти е състоянието. Даже не казваш въпроса и ти казва „направи това и това“. Беше много интуитивен и чувствителен човек. Плачеше на филми, книги“, коментира Росен Цанков.

„Той ми помогна за най-важното – да оцелея. Бях 3 месеца в реанимация, интубиран, в полукома. И тогава бяха лошите времена за него, когато всички го плюеха и псуваха по улиците – „червен боклук“ и т.н. Тогава се оказа, че трябва да се намери едно лекарство. Той отиде и тропна на вратата на фирмата и каза „вижте, синът ми умира, искаме това лекарство“ и те пратиха специален самолет за 4 флакончета от този медикамент. Тогава беше нещо страшно и това ми спаси живота“, каза още доведеният син на актьора.

„Ние бяхме повече като приятели. Като баща никога не се е държал, а като истински приятели – с напътствия между по-малък и по-голям. Единственото бащинско, което направи, беше когато се напих за първи път в живота и си повърнах в куфара. Тогава дойде и ми удари един шамар и ми каза никога да не правя това повече в живота си“, разказа Цанков.

Той разкри, че е ходел със Стефан Данаилов на снимачната площадка.

„Останаха малко хора като Ламбо. От него се научаваш на професионализъм. Той беше нареден преди операторите. Беше готов, облечен и чакаше. Нямаше такова нещо „аз не си знам текста“, всичко беше топ. Когато нещо не му влизаше в устата от сценария, късаше листа и казваше „ще го кажа, както аз реша“ и режисьорът – „добре, Ламбо“, сподели Цанков.

„Срина се след смъртта на майка. Първата година беше много тежка. Но той има такъв дух, че се вдигна. Имаше воля за живот. Тогава е и първият рак. Много се смях, защото през 2017 г. той вече пуши, пие. Казвах му „Бос, ти го караш ракът като хрема“. Това показваха и изследванията досега, до 2019 г. Имаше страхотен дух да живее, винаги да има хора около него. В началото беше сам, но го превъзмогна и това“, добави той.

Смята, че доведеният му баща си е отишъл щастлив.

„Изобщо не очаквах да се случи това. Не успях да му кажа „Сбогом, Бос!“, сподели през сълзи Росен Цанков.