Рудолф Дизел и сайдерът от собственото му ябълково дърво

Индустриалната революция от 19 век прелива в Индустриалната революция от 20 чрез нова машина – двигател с вътрешно горене, който заменя парния. Той е бензинов и дизелов, в зависимост от запалването и горивото. Дизеловият е по-ефективен, по-икономичен, по-безопасен и по-широко разпространен до днес.

Както предвижда немският изобретател Рудолф Дизел, неговата машина отваря нови хоризонти пред човечеството.

Голямата разлика между дизелов и бензинов двигател е запалването – със свещ, която подава искра или чрез сгъстяване, при което компресираният въздух се нагрява и горивото, впръскано в цилиндъра, се самозапалва. Горивото може да е какво ли не.

Когато през 1890 Дизел развива теорията за „рационалния термичен двигател“, смята то да е въглищен прах и така пише в първия патент от 1893. Въглищният прах е евтин отпадъчен продукт, но се оказва неподходящ заради високата си абразивност.

Четири години и много труд по-късно е създаден първият работещ дизелов двигател. Той тежи 5 тона, развива 172 оборота в минута и има ефективност 26.2 на сто. Ефективността на парните двигатели тогава е 3-5 на сто, а на бензиновите – 10-12.

После Дизел търси най-подходящото гориво и на Парижкото изложение представя двигател с фъстъчено масло. А познатият днес „дизел“, е петролен дериват, композиран десетина години след смъртта му и наречен на негово име. Така или иначе, двигателят на Дизел е толкова полезен и търсен, че само за година той става милионер от продажбата на патенти.

Рудолф Дизел е германец, роден във Франция през 1858. Завършва френско протестантско училище с бронзов медал, смята да учи в технически колеж, но избухва Френско-Пруската война и немците се махат от Франция. Семейството отива в Лондон, но пращат Рудолф при роднини в Германия.

Чичо му преподава математика, а Рудолф завършва неговия колеж, Индустриалното училище в Аугсбург и Кралската баварска политехника в Мюнхен. После работи във фабрика за хладилни инсталации в Париж, сблъсква се с ниската ефективност на парните машини и започва да мисли за решаване на проблема.

Година по-късно той, вече директор на заводите „Линде“, се жени за Марта Флаше, с която имат три деца. През 1890 се мести в Берлин като главен мениджър и регистрира патенти и във Франция, и в Германия. Проблемът е, че от тях не печели – изобретенията му, свързани с хладилна техника, според договора са на фирмата. Тогава Рудолф Дизел поема голямото предизвикателство – да създаде високо ефективен двигател с вътрешно горене.

Първият опит едва не го убива – машината гръмва и завинаги му остават здравословни проблеми. На базата на двигателя на Ото и цикъла на Карно, Дизел стига до хитроумното изобретение за запалване на горивото не чрез искра, а чрез впръскване в цилиндър с компресиран въздух. През 1897 създава първата дизелова машина, която може да се види днес в музея на техниката в Мюнхен.

Дизел скоро забогатява, но и се скъсва от работа и нерви. Той пътува по света, прави нови фабрики, продава патенти, но е изтощен от безкрайни съдебни процеси. Макар брилянтен инженер, не разбира нищо от бизнес – но не се консултира по финансовите дела и парите му чезнат. Например, заради юридически капани, самата негова развойна фабрика в Аугсбург трябва да плаща сто хиляди марки годишно за…..неговия лиценз.

„Това е като да купуваш сайдер от собственото си ябълково дърво“ – оплаква се Дизел. Към това се прибавят и неразумни инвестиции, загуби на борсата и други нещастия, които го тласкат към фалит, въпреки, че търсенето на дизелови машини расте.

Дизел е на 55, когато хваща от Антверпен ферибота „Дрезден“. Настроението му е добро, ще има среща с висшето британско военно командване, което иска да купи двигатели за подводници. Това са огромни пари и могат да го спасят от фалит.

Не го спасяват от смъртта обаче. Той заръчва на стюарда събуждане, но сутринта намират леглото му празно. Трупът на Рудолф Дизел или човек с неговите очила, портфейл и джобно ножче, е намерен след три седмици в морето. Съмненията, че не се е самоубил, а е убит, не стихват. Сред основните заподозрени са големите немски компании за въглища, чиито интереси Дизел удря здраво, но и германското армейско командване. То не иска британският флот да има подводници с мощни дизелови двигатели в навечерието на Голямата война.

Няколко години по-късно, германски пленник признава, че сам е измъкнал Рудолф Дизел от каютата и го е бутнал през борда. Свидетелството не се приема еднозначно, но това едва ли е чак толкова важно – важното е, че великият изобретател Рудолф Дизел така и не успя да види как изобретението му повече от сто години наистина владее света.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036