Румънският модел, но по български

Звучи като майтап, но не е

Твърдението, че „това е румънският модел“ е на бившия и бъдещ премиер. Звучи като майтап, но не е – говори сериозно, понеже сигурно е чувал, че според социологическите проучвания мнозинството от българите искат независима прокуратура по румънски модел. Но или не знае какво точно представлява румънският модел, или разчита, че слушащите не го знаят.

В действителност „румънският модел“ няма нищо общо с българския и дори в някакъв смисъл е негов антипод. Ето само някои от разликите. Директорът на румънската Национална дирекция за борба срещу корупцията може да разследва дори и самия главен прокурор. Докато българският главен прокурор не дължи обяснения и сметка никому (както се видя и в последните дни) и може да бъде разследван единствено от самия себе си. 75-80 на сто от разследванията и обвиненията на въпросната румънска дирекция дават резултат в съда. Според последната публикувана статистика, само през март например по дела за корупция са потвърдени окончателно 32 съдебни решения, осъдени са 71 обвиняеми. В България, дали поради некадърност или поради нежелание, присъди няма (което не означава, че няма корупция). Румънската антикорупционна прокуратура се ползва с 55% обществено доверие, българският главен прокурор – със 7%.

Въобще, сравнението силно напомня един стар виц от времената на т.нар. перестройка. Попитали радио „Ереван“ каква е разликата между „демокрация“ и „демократизация“. Каквато е между Канада и „канализация“, отговорило то.

Но както стана дума, бившият/бъдещ премиер не се шегува. И едва ли не знае какво е „румънският модел“. По-скоро заради собствения си (и на някои от съратниците му) опит в отношенията с прокуратурата, заради някакъв сключен между тях пакт за ненападение или съюз, е принуден да я хвали. В момент, в който тя пак, на предела между две власти, е влязла във фаза на свръхактивност, като цяла седмица почти всеки ден „влиза“ някъде, прибира документи и започва разследвания.

Вече едва ли някой помни броя на подобните акции. Те винаги започват с голяма дандания и обикновено завършват тихомълком. Остава само пушилка, реалният резултат от която се изчерпва с някоя от следните възможности: пиар имитация на дейност; отвличане на вниманието от нещо, което никой не бива да забележи; разчистване на сметки, тормоз и държане в зависимост на политически неудобните; или удар срещу един бизнес в полза на друг (за последното виж рухването на КТБ и последвалото овладяване на активите ѝ).

Разбира се, винаги остава надеждата, че този път прокуратурата най-накрая може да успее да намери и докаже нещо реално и да стигне докрай. Но както се пееше в една песен, „а дано, ама надали“. Защото дори без да се навлиза много-много в сложностите на започналите разследвания, с просто око се виждат „белите конци“ в тяхната кройка.

Съмнителните признаци

Признаците за това са много, ето само три. Първият е моментът, избран за обявяване на тези разследвания, и съвпадението му с актуалните неприятности за главния прокурор. Както често се случва, и този път се разследват събития с доста голяма давност. За много от тях отдавна са писали и медиите, но прокуратурата не им е обърнала никакво внимание. И изведнъж се сеща за тях точно след като избухна скандалът с нерегламентираната среща на главния прокурор с двама бизнесмени, единият от които твърди, че на тази среща е бил сплашван. На всичко отгоре две от разследванията са директно свързани с двамата бизнесмени. А всичките „посоки“ на най-шумното разследване, макар и то формално да се води във и срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), всъщност сочат към компанията на сплашвания бизнесмен – „Овергаз“.

Още през 2011 година тя подава жалба в Европейската комисия заради отказания ѝ от монополистите на българския газов пазар достъп до газопреносната мрежа. Отказът е в нарушение на българското и европейското законодателство, чийто смисъл е да защитава конкуренцията в интерес на потребителите. В резултат ЕК започва дело срещу държавата и нейните газови монополисти, което вероятно скоро ще приключи с осъдителна присъда. Прокуратурата се сеща да търси виновни за евентуалните „немаловажни последици“ едва сега, след като цялата история е отдавна известна. Като прикачва към нея някакви очевидно набързо и объркано скалъпени хипотетични прегрешения на самата „Овергаз“, които в подходящ момент могат да обърнат всичко срещу нея.

Вторият съмнителен признак е традиционно съпътстващата активностите на прокуратурата пропагандна кампания за обработване на общественото мнение, която предварително сочи „виновника“. Така, още преди да бъде обявено разследването, в една от ятото „медии“, неизменно симпатизиращи на прокуратурата, се появи абсурдният донос, с който явно си е послужила и прокуратуата. Според него „Овергаз“ (търсейки законните си права) в съдружие с ЕК „умишлено разстройва“ енергетиката и цялата икономика. И „умишлено цели да създаде затруднения на изпълнителната власт“. Друга „медия“ пък направо обяви, че заради собственика на „Овергаз“ няма да има пари за увеличение на пенсиите и учителските заплати. Появи се и традиционният поддържащ „протест“, настояващ всички енергийни цени да паднат с 30%.

Грижата за цените – стръв за общественото мнение

Така стигаме до третия, най-съмнителния и най-сигурния признак, че в това разследване става дума за нещо друго – самата прокуратура обилно е подсладила съобщението си със загриженост за „необосновано високата“ „цена на газта за крайния потребител“ и обещание да търси престъпления при „ценовия скок“. Незапознат с реалностите може да си помисли, че като закрилник на народа прокуратурата едва ли не ще свали цените, а може даже и пари да върне.

В действителност обаче делът на добавената стойност на „Овергаз“ в цената за крайните потребители е минимален (огромният дял е за „Газпром“). Освен това, строго погледнато, КЕВР не определя цени, а като пощенска кутия отразява условията по търговски договори (като този с „Газпром“). И накрая – прокуратурата, слава богу, още по-малко може да качва и сваля цени. Макар че се опитва.

Истинската цел

В тази история цялата загриженост за цените не е нищо повече от прикритие за истинската цел, която най-вероятно е някъде сред изредените по-горе възможности: пиар, отвличане на вниманието, разчистване на сметки или просто удар по един бизнес.

Едно обаче е сигурно. Да се превърне по този начин българският модел в „румънски“ е точно толкова вероятно, колкото е вероятно прокуратурата да върне на някого пари от сметките за газа, парното или топлата вода.

Източник: Дойче Веле