Русенски обичай на Игнажден – пазене на квас

На 20 декември отбелязваме църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец /Предпразненство на Рождество Христово/, наричан от народа Игнажден.

Днес започват Коледните празници.

Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас, квасенки, боден квас.

В началото на XX в. се изпълнявал 12 дни (от нощта срещу Игнажден до Нова година) в различни къщи, но вече в средата на XX в. се ограничава само три дни в един дом – срещу Игнажден, Коледа и Нова година.

В този обичай участвуват моми, ергени в женитбена възраст, булки и баби. Замесва се тесто с мълчана вода от три чешми (Щръклево). Пресява се през три сита от първо или последно родено момиче в семейството (Щръклево). Замесват две моми (първа и последна родени в семейството, с живи родители), като са обърнати и с гръб към нощвите.

В Тетово брашното сеят три моми през три сита, а замесва чиста мома, майчина и бащина ( с живи родители). В някои села (Щръклево) квасът се забърква от две деца (момиче или момче, първо и последно родени), с две изгасени главни от огнището. Баби слагат в кваса прах от лековити билки.

В Разградско капанците вземат квас или брашно от три къщи, в които съпрузите са с едно име (не се повтаря в селото), а замесва чисто момиче.

Приготвеният квас се слага в една паничка върху легнал дарак и се пази от мома, седнала върху него, или до него сядат мома и ерген, които се харесват.

В Щръклево квасът се пази от две баби, които чукат съда с дървени лъжици.

В Тетово 4 моми се сменят и чукат с чуканче по нощвите. Едната пита: „Какво чукаш?“, а другата отговаря: „варден квас“.

Среща се и практиката три момиченца прави да се редуват, като полагат дясната си ръка върху замесения квас. Момите и ергените, които са главните участници, се веселят цяла нощ. Сутринта на Сурваки квасът се разделя на толкова парченца, колкото са били участниците в обичая.

Парчето от квас изеденка се изсушава и се пази като лек (лекува бодежи и болки в стомаха), за любовни магии, за здраве и за плодовитост на кокошките и добитъка, против уроки; от него хвърлят в реката на Йордановден.

Този обичай може би има и някакво технологическо значение, свързано с откриването на кваса, когато за неговото приготвяне няма достатъчно затвърдено умение, а процесът изглежда необясним и затова има нужда от наблюдение, за да не се изпусне моментът, когато брашното и водата ферментират и се получава квас.

Не е трудно в този обичай да се открие женитбеният, лечебен и плодоносен продуциращ смисъл на извършваните обредни действия. Квасът се замесва през 12-те мръсни дни между старата и новата година, когато според митичното мислене се осъществява преходът от хаоса към организираната вселена. Самият обичай в митологичен план може да се тълкува като замесване и утвърждаване на организирания ред.

Даракът не само предава свойствата на желязото, но е и един от уредите за прогонването на демоните.

Боденият квас не може да бъде откраднат и използуван от тях и има магическо действие.

А целият обреден спектакъл има и значение на запазване и предаване на умение и опит за приготвяне и запазване на кваса, което прави хляба по-хубав и траен.