Русе: Градът на първите неща

Всичко което видях по-късно, се беше вече случило някога в Русчук

Едва ли има русенец, който не знае наизуст тази крилата фраза на първия български нобелов лауреат Елиас Канети. А той я изрича съвсем не без основание. През XIX век Русчук се утвърждава като един от най-значимите градове в европейските предели на Османската империя. Още през 1836 г. градът е обявен за център на вилает. През 1864 г. е сформиран Дунавския вилает, обхващащ територии на три съвременни държави. За валия е назначен Мидхад паша. Тогава Русчук се утвърждава и издига до един от най-значимите административни центрове на османската власт. Още тогава се случва и първото от поредицата първи неща в Русе.

[ad id=“225664″]

За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция – Общ вилаетски съвет.

В същата година е открита първата съвременна печатница.

През 1865 г. Русе става първият град, в който улиците получават имена.

През 1866 г. между Варна и Русе е прокарана първата телеграфна линия.

През 1867 г. валията открива тържествено първата жп линия в България от вилаетския център до Варна.

На следващата година в Русе е открито първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата фабрика за алкохолни напитки.

[ad id=“263680″]

През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика у нас, наречена „Света Петка“.

През същата година започва работа и първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

Мидхад паша се оказва един твърде способен държавник. Той инициира редица стопански и данъчни реформи. През 1879 г. основава в покрайнините на Русе Земеделско стопанство „Образцов чифлик“, където се въвежда модерно земеделие. Естествено възходящото развитие на Русе е продиктувано както от умелото управление на валията, така и от стратегическото му географско положение на брега на голямата европейска река и свободния и предприемчив дух на неговите граждани. Открити са консулства на Австро-Унгария (1849 г.), Русия, Великобритания,Италия и Прусия (1853 г.), Франция, Белгия, Холандия (1864 г.), Румъния, Испания и Гърция, което допринася за разширяването на търговско-икономическите връзки награда с чужбина.

Но наред с това Русе става и един от най-важните центрове на Възраждането и на националноосвободителното движение. Русенският революционен комитет два пъти се определя за централен за вътрешността на страната.

[ad id=“236993″]

Към 1878 г. Русе е най-големия град в свободна България с повече от 22 000 души население. Това наред със статута му на най-добре свързания български град – най-голямото българско пристанище на Дунав и наличието на жп линия определя възхода на града след Освобождението.

А той е впечатляващ. Още по времето на Руско-турската освободителна война Русе ставапървият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин.

За първи път у нас се появяват бордюри, тротоари и улични газени фенери. През 1899 г. главните улици награда биват покрити със закупените от Франция павета от санрафаеловите кариери. През 1879 г. в Русе се създава Дунавската флотилия. В земеделското стопанство “Образцов чифлик” е основано и първото земеделско училище, днес — Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“.

През 1880 г. в Русе Иван Ведър полага началото на първата масонска ложа в княжество България – “Балканска звезда”.

През 1881 г. е построен първият метален кораб в България.

През 1881 г. е създадена първата българска частна банка „Гирдап“.

През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;

През 1881 г. е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич.

През 1883 г. Русе чешкия индустриалец Йозеф Хаберман построява в Русе „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от неговия сънародник Густав Новак;

През 1883 г. е построена първата метеорологична станция.

[ad id=“236999″]

През 1883 г. бележи още една новост — първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов;

Първото не само в България, но и на Балканите, немско училище (Дойче шуле) е открито тържествено през 1883 г;

През 1884 г. е основано Първото аптекарско дружество в България.

През 1885 г. в Русе се създава първото Българско техническо дружество.

През 1887 г. започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;

През 1890 г. е учредена Първа българска търговска камара.

През 1890 г. в Русе Соломон Алкалян създава първата българска фабрика за мебели.

През 1891 г. е създадено първото застрахователно дружество „България“.

През 1896 г. е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намира се е в сградата „При Чикаго” (сега на ул. „Пирот“ 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта.

През 1897 г. се състои първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филм, който показва посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, се организира и първата прожекция в София.

През 1906 г. за първи път се извършва внос на автомобили в България от автокъща „М. Вебер“, чийто основен предмет на дейност до този момент е била производството на велосипеди. През 1912 г. русенската фирма става официален представител на немския производител на автомобили NSU Motorenwerke.

[ad id=“225664″]

През 1908 г. заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.

През 1927 г. в Русе е открита първата чорапена фабрика в България – Фазан.

През 1933 г. Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват „Първа българска петролна индустрия“.

През 30-те години бурното развитие на града се свързва с името на кмета Кирил Старцев.

В своята история обаче Русе претърпява и спадове. Първо с отнемането на Южна Добруджа от РумънияРусе губи своя хинтерланд. От града са изтеглени капитали за над 40 милиона лева. От всички консулства вграда остават само две. След окупирането на града от съветската армия Русе е заклеймен като буржоазен и много от най-изявените му граждани са избити, осъдени или принудени да го напуснат.

През периода на социализма все пак Русе продължава да се развива. През 1953 г. в между Русе и Гюргево е построен първия в българо-румънския участък мост над Дунава, основан е Русенският университет „Ангел Кънчев“. Няколко години по-късно русенци стават първите българи, уловили телевизионен сигнал. ИменноРусе е и градът, от който тръгва поривът за свобода и демокрация с организирането на първите протести у нас срещу тоталитарната власт.

Днес Русе отново е поел по своя утъпкан европейски път и към новата си роля в Дунавския макрорегион.Русе е първият български град, който подписа общ мастерплан със съседен град за интегрирано развитие и е център на Дунавската стратегия за България. Това отваря нови възможности пред града и региона.

Русенският университет „Ангел Кънчев“ е първият университет в България, въвел специалността „Европеистика“. Там е основан и първият Българо-румънски интеруниверситетски Европа център (БРИЕ). Вграда се работи по множество проекти, превръщащи добрия стар Русчук в един още по-развит, привлекателен и красив град.

Днес Русе е модерен европейски град, завърнал се към своите европейски корени и идентичност и преодолял превратностите на времето. Град със славно минало и светло бъдеще. Един град на свободния и европейски дух. Градът на първите неща!

Източник: dunavmost.com