Снимка: EPA/LUONG THAI LINH |
Руското военно присъствие в близост до Украйна се разширява и вече включва доставки на кръв, както и други медицински материали, които биха позволили да се лекуват пострадали – още един ключов показател за военната готовност на Москва, предава Ройтерс, позовавайки се на трима американски служители.
Според настоящи и бивши официални представители на САЩ има конкретни индикатори, като например доставките на кръвни банки, които са от решаващо значение, за да се определи дали Москва наистина е готова да нахлуе, ако руският президент Владимир Путин вземе решение за това.
Разкритието на пожелалите анонимност американски източници за кръвните доставки засилва опасенията на САЩ, че струпването на над 100 000 руски войници по границата на Русия с Украйна може да е подготовка за нахлуване, отбелязва още агенцията.
Пентагонът и преди е съобщавал, че струпването на руски войски в района се съпровожда и от осигуряването на „медицинска поддръжка“. Разкритието за доставките на кръв обаче е подробност, която според военни експерти е много важна, за да се установи степента на руската готовност.
„Това не означава непременно, че ще има ново нападение, но без това то поначало не може да бъде извършено“, каза Бен Ходжис, пенсиониран американски генерал, който сега работи в изследователския институт Center for European Policy Analysis. Засега руското министерство на отбраната не е отговорило на писмено запитване на Ройтерс за коментар.
Говорител на Белия дом не пожела да коментира темата пред агенцията, но изтъкна многократните публично отправени предупреждения от САЩ за руската военна готовност. Пентагонът отказа да коментира темата, тъй като става дума за оценка на разузнавателни данни.
Тримата американски официални представители не са пожелали да уточнят кога САЩ са засекли прехвърлянето на кръвните банки към частите по границата с Украйна. Двама от тях обаче поясняват, че това е станало през последните седмици.
Руски официални лица многократно са отричали Москва да планира нахлуване. Русия обаче твърди, че се чувства застрашена от засилващите се връзки на Киев със Запада.
Преди осем години тя завзе Крим и подкрепи сепаратистките сили, които поеха контрола над големи части от Източна Украйна.
Исканията на Русия в областта на сигурността, представени през декември, включват прекратяване на по-нататъшното разширяване на НАТО, забрана на Украйна да се присъедини някога към алианса и изтегляне на силите и оръжията на НАТО от източноевропейските държави, присъединили се след Студената война.
В петък Путин заяви, че Съединените щати и НАТО не са взели предвид основните искания на Русия за сигурност, но и че Москва е готова да продължи да разговаря.
Американският президент Джо Байдън пък заяви, че няма да изпрати американски или съюзнически войски да се бият с Русия в Украйна, но в телефонен разговор в четвъртък е казал на украинския президент Володимир Зеленски, че Вашингтон и съюзниците му са готови да отговорят решително, ако Русия нахлуе в бившата съветска държава, съобщи Белият дом.
Съединените щати и техните съюзници заявиха, че Русия ще бъде изправена пред строги икономически санкции, ако нападне Украйна.
Западните държави вече наложиха многократни кръгове от икономически санкции, откакто руските войски завзеха и анексираха украинския полуостров Крим през 2014 г.
Но тези действия оказаха слабо влияние върху руската политика, а Русия, основният доставчик на енергия за Европа, смята, че Западът няма да предприеме достатъчно сериозни стъпки, за да не попречи на вноса на газ.
Междувременно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че западният военен алианс наблюдава отблизо как Русия придвижва войски и оръжия в Беларус за учения.
Тренировка на руската армия
Той заяви, че НАТО е готова да увеличи присъствието на войските си в Източна Европа, ако Русия предприеме по-нататъшни агресивни действия срещу Украйна, и предупреди, че руската атака може да приеме много форми, включително кибератака, опит за преврат или саботаж.
„От страна на НАТО ние сме готови да участваме в политически диалог. Но също така сме готови да реагираме, ако Русия избере въоръжена конфронтация“, заяви Столтенберг в Брюксел.
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви, че Съединените щати остават фокусирани върху противодействието на руската дезинформация, включително на всичко, което може да се използва като претекст за атаки срещу Украйна.
„Макар да не вярваме, че президентът Путин е взел окончателно решение да използва тези сили срещу Украйна, той очевидно вече разполага с такава възможност“, заяви Остин пред репортери.
Той заяви, че „Путин разполага с множество възможности, включително завземане на градове и значителни територии, но също така и принудителни действия и провокативни политически действия като признаването на отцепнически територии“.
Американският генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, заяви, че руското разгръщане е най-голямото по мащаб и обхват от времето на Студената война, и заяви, че Съединените щати настоятелно препоръчват на Русия да се оттегли.
Ако Русия нахлуе, резултатът ще бъде „ужасяващ“ и ще доведе до значителни жертви, каза Мили.
По-рано в петък руският външен министър Сергей Лавров заяви, че очаква да се срещне отново с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен през следващите няколко седмици. Последната им среща в Женева на 21 януари не доведе до пробив.
„Ако зависи от Русия, няма да има война. Ние не искаме войни. Но също така няма да позволим нашите интереси да бъдат грубо потъпквани, да бъдат пренебрегвани“, заяви Лавров пред руски радиостанции. Той заяви, без да дава подробности, че контрапредложенията на САЩ са по-добри от тези на НАТО.
Високопоставен служител на американската администрация заяви, че Съединените щати приветстват коментара на Лавров за това, че Русия не иска война, но „трябва да видим, че той е подкрепен с бързи действия“.
Заседанието на Съвета за сигурност на ООН в понеделник, посветено на струпването на руски сили по границата с Украйна, ще бъде „възможност за Русия да обясни какво прави“, каза служителят, говорейки при условие за анонимност.
Съединените щати и Европейският съюз предупредиха Русия, че ще ѝ бъдат наложени икономически санкции, ако нападне Украйна.
Те ще надградят санкциите, наложени на Русия, откакто тя анексира Крим и подкрепи сепаратистите в Източна Украйна през 2014 г., въпреки че сред западните държави има разногласия относно начина на реакция, тъй като Европа е зависима от Русия по отношение на енергийните доставки.
Президентът на САЩ Джо Байдън и Урсула фон дер Лайен, която оглавява Европейската комисия, заявиха, че са се договорили да си сътрудничат за гарантиране на енергийната сигурност на Европа, но не дадоха подробности.
„Европейският съюз и САЩ си сътрудничат тясно в областта на енергийната политика, декарбонизацията и сигурността на доставките в рамките на двустранния Енергиен съвет. Ангажиментите на ЕС и САЩ за постигане на целите на Парижкото споразумение чрез чиста енергия, по-специално възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и технологии, посочват пътя към енергийна сигурност и намалена зависимост от изкопаеми горива. Настоящите предизвикателства пред европейската сигурност подчертават ангажимента ни за ускоряване и внимателно управление на прехода от изкопаеми горива към чиста енергия. През последното десетилетие ЕС инвестира в диверсификация на доставките чрез инфраструктура и укрепване на вътрешните си енергийни мрежи, като увеличи устойчивостта и гъвкавостта на енергийните си пазари. ЕК ще активизира работата си с държавите членки за сигурността на доставките в рамките на прозрачни и конкурентни пазари на газ по начин, съвместим с дългосрочните цели в областта на климата и постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. Въпреки че този процес се засилва през това критично десетилетие, ние сме решени да работим в тясно сътрудничество за преодоляване на днешните предизвикателства, свързани със сигурността на доставките и високите цени на енергийните пазари“, се казва в съвместното изявление.
„Съединените щати и ЕС работят съвместно за непрекъснати, достатъчни и навременни доставки на природен газ от различни източници в целия свят, за да се избегнат сътресения в доставките, включително такива, които биха могли да възникнат в резултат на по-нататъшно руско нашествие в Украйна. Съединените щати вече са най-големият доставчик на втечнен природен газ (LNG) за ЕС. Ние си сътрудничим с правителствата и участниците на пазара за доставка на допълнителни количества природен газ за Европа от различни източници в целия свят. Втечненият природен газ в краткосрочен план може да повиши сигурността на доставките, като същевременно продължаваме да работим за преход към нулеви нетни емисии. ЕК ще работи за подобряване прозрачността и използването на терминалите за втечнен природен газ в ЕС“, се казва още в съобщението.
Вашингтон води разговори със страните производителки на енергия и с компании от цял свят за потенциалното пренасочване на доставките към Европа, ако Русия нахлуе в Украйна, заяви пред репортери тази седмица високопоставен служител от администрацията на Байдън.
Представители на ЕС многократно призоваваха за единство в блока по отношение на Украйна, като някои от тях са обезпокоени от факта, че Германия, която е загрижена за енергийните доставки, не е заела по-твърда позиция.
Русия отхвърли призивите да изтегли войските си, като заяви, че може да ги разположи както намери за добре на собствената си територия. Тя посочи реакцията на Запада като доказателство, че Русия е обект на агресия, а не неин подбудител.
А Украйна изказа предположение, че руската атака не е неизбежна, въпреки че е възможно да се стигне до война с икономически последици. Президентът Володимир Зеленски разкритикува „усещането в чужбина“, че войната вече е започнала.
„Нямаме нужда от тази паника“, заяви Зеленски пред репортери в Киев.
