Руси Данев, управител на „Ритъм-4-ТБ“ ООД: „Кризата на морала е в основата на икономическата и финансова криза“

Разговаряме с Руси Данев, управител на „Ритъм-4-ТБ“ ООД. Той е роден на 3 март 1945 г. На 29 години става най-младият директор на ТЕЦ „Марица-изток“ 1, а на 37 години оглавява най-голямото стопанско обединение в България – тогава СО „Марица-изток“. В момента е собственик, заедно със съпругата си Таня, на една от най- големите и стабилни фирми, работещи в сферата на търговията с въглища, метали – черни и цветни, горива. В съдружие с фирмата на Георги Узунов – Фарадей, е собственик на „Захарни заводи – Горна Оряховица“ АД.

– Г-н Данев, как изглежда бизнес средата у нас през призмата на пазара, на който Вие развивате бизнеса си?

– Въпреки данните и статистиките, не може да се каже, че сме на път трайно да се измъкнем от финансовата и икономическата криза. Основният проблем е, че сме в епицентъра на криза на морала и духа, а нейната сила е разрушителна и е в основата на останалите кризи, подхранвани от неправилното отношение на хората на всички нива към всеки тип дейност, работа, отгношения. В бизнеса над 99% от реално работещите фирми в определен момент са излъгани и/или ограбени, а кризата на морала ги мотивира да си върнат със същото на останалите. Това е абсолютна пречка пред развитието на страната ни, пред гарантирането на бъдеще и това неизбежно ще проличи, при това скоро.

Преди десетина години излязоха данни, че в Румъния 95% от фирмите се съдят помежду си. В България дори това не правим – няма смисъл при съдебната система, която имаме. Няма правосъдие.

– И Вашата фирма ли е сред тези 99%?

– Ние три пъти сме проявявали наивност и предоверяване, и бяхме наказани жестоко от недобросъвестни, неморални участници на пазара, но не искаме да попадаме в омагьосания кръг на моралната криза –  допуснеш ли я като начин на мислене и действия както на лично, така и на бизнес ниво, от нея излизане няма. Просто продължаваме да градим съграденото през последните 26-27 години по нашия начин. Продължаваме да пазим името си, създадено на базата на това, че през абсолютно целия период на съществуването ни, ние нямаме нито едно оплакване от клиент.

– Работите в сферата на енергетиката – особен отрасъл, в който често политиката е повече от бизнеса…

– В известен смисъл е нормално да е така. Това е един много важен отрасъл. Често чуваме от кого ли не, че енергетиката е въпрос на държавна сигурност, но в повечето случаи ползващите този израз нямат и представа за какво говорят.  Още от времето на соца, та до днес и особено в последните 15 години, няма адекватна оценка на важността на енергетиката от страна на нито един управляващ. Сложността на тази система е невероятна – по-сложна е дори от изкуството. Особено системата в България. 40% у нас дава АЕЦ, 99% от другите 40 – „Марица изток“, а останалите са от водни, слънчеви, вятърни… електроцентрали. нито един от управляващите България не хвана на време тенденциите. Енергетиката ни по правило се управлява от вероятно много интелигентни хора, но неподготвени, незнаещи, случайно попаднали точно в тази сфера. Грешките им се измерват в милиарди лева – пропиляни в неправилна посока, в пропуснати ползи, или изпуснати възможности. А геостратегическото положение на България позволяваше да е огромен енергиен център, поне на Балканите. Като депутат от Великото народно събрание аз бях сред първите, които се подписаха против строителството на АЕЦ Белене. След това обаче, абсолютно необосновано изключиха работещи добри мощности като ТЕЦ Варна, ТЕЦ Димитровград, ТЕЦ Девня, ТЕЦ Видин, Свищов… Енергетиката взе да запада. Сега мисля, че Белене трябва да се дострои, каквато и да е цената. Глупавото е, че политическата въртележка около АЕЦ Белене така се завъртя, че днес всъщност това може да стане само с руски капитали, а по политически причини няма да бъде разрешено. В задънена улица е енергетиката ни, а мястото на ТЕЦ-овете на базата на въглища, е основополагащо.

– А дали ще получим отсрочката, която ни е нужна, за да „вкараме в пътя“ вредните емисии от ТЕЦ и особено показателите за живак? Все по-малко вероятно става да бъдат затворени, каквато заплаха имаше преди година, но…

– Няма как да бъдат затворени. Комплексът „Марица-изнок“ например ще работи минимум още 20, максимум още 40 години. Европейските чиновници са напълно на ясно с това. Проблемът не е само при нас. А Полша? А Германия? Че то дори Германия няма да успее до 2020 година да намали с 40% вредните емисии, какъвто ангажимент бе поела. По официални данни, въпреки крутите мерки, ще стигне максимум 30%. Ако Европа иска наистина толкова много съкращаване на емисиите у нас скоростно – да инвестира 15 млрд. евро – толкова са нужни за подмяната на всички котли и довеждане до пълно съответствие на централите ни с изискванията! Все пак стои и въпросът и какво ще стане, ако постигнем това – в глобален мащаб ще изчезне този около 1% от вредните емисии, който формират българските въглищни централи. Дори Гърция ни е изпреварила във въгледобива и то много. Огромният процент са дело на Китай и САЩ, а те дори отказаха да подпишат Протокола от Париж. 70% от световното производство на електоенергия все още е от въглищни централи. 1-1,5 млрд. лв. са нужни в момента, за да обезпечим сегашните нареждания у нас. Със сигурност ще получим отсрочката, при това прогнозирам, че ще се превърне в отсрочка за n-брой години, най-малкото заради Полша и Германия. А до 20-40 години, колкото още ще работят електроцентралите на въглища, човечеството ще измисли други и вероятно съвсем радикални методи за добив на енергия. Светът, иновациите, откритията, се развиват в този век с темпове, граничещи с фантастиката.

И ние пак ще сме бедни, ще пропиляваме възможности и национална сигурност, ако не поставим енергетиката на полагаемото й се място и с нея не се заемат най-сетне истински специалисти. Министерство на енергетиката на САЩ е равнопоставено с Министерство на отбраната на САЩ, а сещате ли се, че у нас по едно време имаше дори абсурд като Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – т. е. всичко в кюпа, нищо като приоритет.

Но каквито и усилия да хвърлим за преодоляването на финансовата и икономическата криза, ще са безсмислени, ако всеки от нас като личност, като бизнес и обществен субект, та чак до политиците, не положи усилия да излезе, или поне да ограничи моралната криза в себе си и около себе си. Не го ли постигнем, нямаме бъдеще в дългосрочен план на нито едно ниво. Дали ще започнем да работим в тази посока през 2018 година? Дано!