Рушветчията

(Фейлетон)

Още в началото трябва да си изясним що е рушвет и има ли  го у нас?

Срещу думата подкуп официалният тълковен речник от­белязва, че това понятие е в мъжки и женски род има арабско-турски корен. Свидете­лят на османското иго Найден Геров потвърждава в шесттомния си речник: „Пари или друго нечто, что ся дава някому, за да направи нечто не според законите, а по волята на който го подкупва“. А речникът на книжовния ни език цитира образец от Димитър Талев: „Днес каймакам ефенди ми иска десет лири рушвет, за да не ме накаже,“

Ясно като бял ден — днеш­ното подкупничество, ширещо се под узаконеното название корупция, има робски ко­рен. И още по-ясно: вземащи­ят рушвет и даващият рушвет още не са се осво­бодили от игото, сменили са само фирмите си — първият е социалистически каймакамин, а вторият — безкласов роб. Последният е принуден да робува на първия, защото иначе не може да отиде на печалбарство в чужбина, не може да се включи в строителство на жилище, не може да се  снабди със западна лека кола, не може да си купи на безценица вилно място, не може да отърве своя абсолвент от разпре­деление в провинцията и още много неща не може. . . А първият може всичко това, защото е узурпирал пожизнено две привилегии: висок държавен пост и юридическа непри­косновеност.

Това са „сиамските близна­ци“ на корупцията, за която речникът на чуждите думи констатира: „Подкупност и продажност на обществени и политически дейци, както и на чиновници.“ (За по-кратко — подкупно-продажници!)

Синонимите за това явле­ние са цяла дузина: поквара, развала, разврат, порочност, поквареност, извратеност, разваленост, разложение, прова­ла, падение, деморализация. И не случайно народните поговорки за подкупа са само четири, а за лакомията — 40.

Класикът Иордан Йовков ни е завещал: .Таз отровна мушица, рушветчийството, трябва да се изтреби!“ Но ка­жете как — ако за половин век мушицата е станала номенклатурен слон?!

Автор Иван Коларов,1990 г.