Categories: Свободна Европа

„Руши европейското единство“. Как ЕС и НАТО могат да се справят с Виктор Орбан

За позицията на Унгария спрямо Русия се говори от няколко години. Тя все по-често е в противоречие с политиката на Европейския съюз (ЕС) и НАТО, въпреки че Унгария членува в тях. Така Будапеща пречи на важни за двете организации решения.

Докога това ще продължава и какво могат да предприемат те?

Въпросът идва на фона на предстоящото унгарско председателство вина ЕС. През юли премиерът на страната Виктор Орбан ще застане начело на Съвета на ЕС за половин година. Предстои и срещата на върха на Алианса във Вашингтон също в началото на юли.

Търси се отговорът.

Какво става в Унгария

През 2023 г. унгарският премиер Виктор Орбан сравни Европейския съюз (ЕС) със Съветския съюз, а от година пречи на решенията за военна помощ от съюза за нападнатата от Русия Украйна. Наскоро съобщи, че ще се разграничи и от позицията на НАТО по този въпрос. Миналата сряда каза, че ще разшири сътрудничеството си с Беларус – въпреки санкциите на ЕС срещу страната и помощта режима в Минск за Русия във войната ѝ срещу Украйна.

Орбан е начело на Унгария от 2010 г. За това време той ограничи правата на групи от унгарското общество, сред които ЛГБТИ общността и мигрантите, и успя да подчини и медии, и съдилища. През 2022 г. препотвърди властта си на проведените тогава избори.

Очаква се партията му „Фидес“ да е първа политическа сила и на европейския вот тази седмица. Заедно с него ще се проведат и местни избори. Прогнозите са, че макар за първи път от доста време да се заражда опозиционен конкурент на Орбан в лицето на бившия му сподвижник Петер Магяр, победителят и този път няма да е различен.

Управлението на Виктор Орбан оказва влияние и във външнополитически план. През последните години позициите на Унгария по-често съвпадат с тези на Русия, отколкото с тези на ЕС и НАТО.

Експерти предупреждават, че политическият резултат от унгарското ротационно председателство на Европейския съвет се очаква да е негативен за имиджа на ЕС.

„Троянски кон“

В края на 2023 г. министърът по европейските въпроси на Чехия Мартин Дворжак определи Орбан като „троянски кон“, който руши европейското единство.

Това се случи, след като Унгария блокира военната и финансова помощ за Украйна в размер на 50 млрд. евро. Само преди дни министрите на външните работи на ЕС поискаха Унгария да спре да блокира предоставянето на новата военна помощ в размер на милиарди евро на Киев. Засега без резултат.

Миналата седмица външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис обвини Унгария, че системно блокира външнополитическите позиции на ЕС.

„Почти всички наши дискусии и необходими решения се блокират само от една държава“, каза той, цитиран от Ройтерс. Освен помощта за Киев, Унгария блокира и решението за начало на преговори за присъединяване на Украйна към Съюза.

„Около 41% от резолюциите на (ЕС) за Украйна са били блокирани от Унгария… Трябва да намерим начин, наистина, като общност да заобиколим това“, каза Ландсбергис.

На този фон Унгария обяви, че разширява сътрудничеството си с Беларус, което също е в противоречие с европейските позиции. Страната е единственият съюзник на Москва, която разполага там и войски, и оръжия – в това число ядрени. Минск е под санкции на ЕС и заради това, и заради начина, по който властите потушиха масовите протести след президентските избори през август 2020 г.

Изолацията на Беларус се засили, след като държавният глава Александър Лукашенко позволи на руски войски да използват територията му, за да атакуват от нея Украйна на 24 февруари 2022 г.

„Нашата позиция е ясна: колкото по-малко санкции, толкова повече сътрудничество“, каза външният министър на Унгария по този повод. Това кореспондира с позицията на Будапеща спрямо санкциите срещу Русия. През 2022 г. Орбан ги нарече „стъпка към война“, макар страната да не се е противопоставяла на тяхното приемане.

На този фон преди дни Орбан каза, че Унгария иска да „преразгледа“ членството си в НАТО. Той съобщи, че страната вече работи за изготвяне на нова концепция, която да я разграничи от останалите членове на Организацията на Северноатлантическия договор. Причината отново е военната помощ за Украйна.

През 2023 г. Унгария блокира и присъединяването на Швеция в НАТО без ясни причини за това. Вдигна ветото си едва в началото на 2024 г.

В изолация

Орбан се „опитва да запази ролята си на „мост“ между Изтока и Запада“. Това казва Петер Крекю, директор на базирания в Будапеща изследователски институт Political Capital пред „Гардиън“. Вместо да е „мост“ обаче, Орбан се оказва все по-изолиран както в НАТО, така и в ЕС.

Макар да получава подкрепа от словашкия си колега Роберт Фицо, Орбан обикновено е единственият, който действително се противопоставя на решенията на ЕС.

През последните години той загуби няколко от своите съмишленици в Централна и Източна Европа. В края на 2023 г. партия „Право и справедливост“ в Полша загуби властта, а от 2021 г. Бойко Борисов, също близък до Орбан, не е пряко начело на управлението на България, макар партията му ГЕРБ да участва в последното редовно правителство и да очаква нова изборна победа.

Миналата седмица „Политико“ съобщи, че заради позициите на Унгария по отношение на Украйна, лидерите на ЕС смятат в бъдещата Европейска комисия Будапеща да получи ресор, от който не зависят никакви важни за съюза въпроси.

Досега унгарският еврокомисар Оливер Вархеи отговаряше за въпросите по разширяването на ЕС. Трима дипломати, цитирани от „Политико“, сега казват, че останалите държави нямат интерес представител на Унгария да продължава да заема такава ключова позиция.

Какво могат да направят ЕС и НАТО

Нито НАТО, нито ЕС имат разработен механизъм за прекратяване на членството на страни, които вече не изповядват общите ценности.

ЕС многократно е реагирал на продължаващите нарушения на принципите на правовата държава в Унгария. През септември 2018 г. Европейският парламент активира процедурата по член 7 от Договора за ЕС, най-сериозната политическа санкция за страна членка, която включва отнемана на правото ѝ на глас за общите решения на съюза. Оттогава обаче процедурата не е придвижена, за да бъде приложено наказанието на практика.

През декември 2022 г. ЕС спря общо около 21,7 млрд. евро от кохезионните фондове, планирани за Унгария за периода 2021-2027 г., През същата година над 6 млрд. евро за страната също бяха замразени, като ЕС постави условия – Будапеща да предприеме на мерки срещу нарушаването на върховенството на закона в страната.

Досега обаче Унгария реагира на всяка от тези санкции чрез блокиране на важни за ЕС решения. Така в края на 2023 г. ЕС реши да размрази над 10 млрд. евро, предназначени за Унгария, в опит да спечели подкрепата на страната за помощта за Украйна.

В началото на 2024 г. дипломати, цитирани от „Политико“, съобщиха, че ако Унгария продължава да блокира помощта за Украйна, възможността за прилагане на член 7 става съвсем реална. Само няколко дни по-късно обаче европейският комисар по правосъдието Дидие Рейндерс съобщи, че ЕК няма да използва т.нар. „ядрена опция“ срещу Унгария, докато не получи широко мнозинство за това решение сред държавите членки.

Друга възможност за справяне с държави като Унгария беше представена в края на 2023 г. в анализ с препоръки за реформи в ЕС, поръчан от експерти на френското и германското правителство. Според него Блокът може да се раздели на „четири скорости“ на европейска интеграция.

Къде попада определена държава ще се определя от прилаганите политики от страните членки. При проблеми с върховенството на закона и основните ценности например, какъвто е случаят в Унгария, държавата попада във второ ниво на интеграция. Засега обаче това остава само предложение.

Колкото до НАТО, в която решенията се взимат с консенсус между съюзниците, въпреки изразените публично неведнъж опасения от поведението на Орбан, въпросите за санкции срещу Будапеща засега остават без коментар всеки път, когато бъдат зададени.

Arhiv