Categories: Свободна Европа

„Самоубийствено“. Възможна ли е коалиция начело с ГЕРБ

На парламентарните избори в неделя ГЕРБ спечели с преднина от 5%. Тази победа обаче може да се окаже „пирова“, казаха експерти. Причината е че партията на Бойко Борисов, макар и победител, трудно ще състави правителство.

Свободна Европа потърси политолози и социолози, които казват, че първото място на ГЕРБ този път не е сигурен знак нито че ще се сформира правителство, нито че партията отново ще бъде трайно на власт.

Защо ГЕРБ отново е първа

Според социолога Живко Георгиев и политолозите Огнян Минчев и Даниел Смилов водещ фактор за това ГЕРБ да е първа на изборите е спадът в подкрепата към други партии, най-вече „Продължаваме промяната“ (ПП), която победи през ноември с около 3% процента преднина пред ГЕРБ.

Числата също са в подкрепа на това твърдение. От изборните резултати се вижда, че ПП е загубила много повече гласове спрямо ноември, отколкото ГЕРБ е спечелила. За първата партия подкрепата е паднала с около 164 000 гласа от близо 670 000 на около 506 000. За втората гласовете са се увеличили с 38 000 – от около 596 000 на 634 000.

ГЕРБ почти си възпроизведе резултата.

„ГЕРБ почти си възпроизведе резултата. Просто си взе своя електорат без добавката, която имаше (ПП) на предишните избори от наказателен вот срещу ГЕРБ“, каза Георгиев пред Свободна Европа.

Според него този вот се е „разтворил“ – „част от него отиде при „Възраждане“, които продължават да вземат наказателен вот срещу системата най-общо казано, част – при „Български възход“, добави социологът.

Политологът Даниел Смилов обръща внимание на факта, че разликата между ГЕРБ и ПП не е толкова голяма, колкото се очакваше преди изборите.

„Това, което ми прави впечатление, е че този наказателен вот е много умерен. Помните, преди изборите даваха големи разлики в полза на ГЕРБ, 10 процента. Всъщност оказа се, че е доста минимално. Да, ПП са втора партия, но това не доведе до някаква масова подкрепа или значително увеличаване на подкрепата за ГЕРБ“, каза Даниел Смилов.

Според политолога Огнян Минчев загубата на ПП се дължи на „сензационния разпад на коалицията, която оглавяваше“, както и на „многобройните кризисни процеси, които тази партия се опитваше да управлява – къде по-успешно, къде по-неуспешно.“

Една от кризите, пред които беше изправено правителството на Кирил Петков по-рано тази година, е породена от инфлацията и високите цени, които от своя страна са предизвикали притеснение у хората – всичко това според Смилов най-много е допринесло за обръщането на позициите.

По негови думи обаче хората, които са повярвали на обещанията на Борисов, че при управление на ГЕРБ цените на енергията и стоките ще спаднат, „много бързо ще се разочароват“, тъй като инфлацията не е свързана толкова с действия на българските власти.

Друг фактор за смяната на позициите на първите две партии според Смилов е останалото „общо усещане за трудност на коалицията, за трудност на управлението“.

Пред Радио Свободна Европа политологът Димитър Бечев посочва като възможни причини също влиянието на ГЕРБ във всички големи градове, което тя си е изградила през 12-те години управление, както и основните медии в страната, които според Бечев са били „повече или по-малко приятелски настроени към г-н Борисов“.

Възможна ли е коалиция

От ПП, БСП и „Демократична България“ вече съобщиха, че няма да влязат в коалиция с ГЕРБ. На този фон от партията на Бойко Борисов засега няма коментар за намеренията ѝ след изборите. Самият Борисов вече два дни не е направил изявление.

Като възможна коалиция в настоящия парламент експертите посочват съюз между ГЕРБ, ДПС и „Български възход“. Той би осигурил 117 от нужните 121 депутати и ще се нуждае от подкрепата на няколко представители на други партии.

Такова правителство би имало преходен характер, като целта му ще бъде „да ни прекара през зимата“, по думите на Смилов, и да се справи с неща като доставките на газ, приемането на бюджет и други, за които е необходим работещ парламент.

„Тези три партии нямат проблем с „модела Борисов“, Гешев и т.н. и могат да съставят лесно правителство на малцинството, което даже да е „евроатлантическо“, каза Даниел Смилов.

Стефан Янев традиционно поддържа проруски позиции и осъжда санкциите срещу „руския народ“.

Огнян Минчев обаче посочи, че възможна коалиция с партията на Стефан Янев „би означавала Борисов да си сложи контролен орган от страна на [президента] Румен Радев в собствената правителствена политика“.

ГЕРБ е токсична за всички без ДПС, но пък ДПС е токсично за всички, в това число и за ГЕРБ.

Според Живко Георгиев ГЕРБ „е токсична за всички без ДПС, но пък ДПС е токсично за всички, в това число и за ГЕРБ“. По негови думи, ако някоя от малките партии реши да се коалира с тях, тя трябва да е „самоубийствено настроена“.

Друг възможен вариант според експертите е програмно или експертно правителство, „макар че толкова са дискредитирани тези формули, че не знам кой би рискувал да го направи“, каза още Георгиев.

Завръща ли се ГЕРБ

Победата на ГЕРБ „не е особено голяма“ и ще се окаже „пирова победа“, ако не се състави правителство с мандата на партията, каза Огнян Минчев.

Победата също така не гарантира и по-голямо доверие към лидера на партията, който по думите на Минчев „ще бъде предпазлив“.

Борисов трудно може да се върне директно на власт, тъй като […] ще фокусира доста силно напрежение срещу себе си.

„Борисов трудно може да се върне директно на власт, тъй като той много добре, според мен, разбира, че ако се върне в пълната мяра на председател на своята партия и премиер, ще фокусира доста силно напрежение срещу себе си“, каза още Минчев.

Живко Георгиев и Даниел Смилов смятат, че трайно реабилитиране на партията ще е значително по-трудно въпреки стабилния ѝ електорат.

Според Георгиев това би било възможно със смяна на членове или някакъв вид обновяване. Той обаче подчерта, че не вярва в „рециклирането“ на политическата репутация.

Смилов смята, че евентуално правителство на ГЕРБ и ДПС „ще започне от самото начало с тежки репутационни проблеми“. Според него на тези проблеми трява да се обърне внимание, преди да се говори за реабилитиране на ГЕРБ.

Срещу управлението на ГЕРБ през 2020 г. имаше масови протести. Техните искания бяха свързани с борба с корупцията, която според демонстрантите характеризизираше управлението на ГЕРБ.

Arhiv