Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – СТАМО АНДРЕЕВ

СТАМО АНДРЕЕВ

През септември 1960 г. той замени на дирек­торския пост в ОУ „Христо Смирненски“ Велка Дечева. Съществено се различаваше от нея и по стил на обличане, и по поведение, организацион­ни и управленчески методи.

За разлика от Де­чева той ходеше скромно облечен, а и цялата му вън­шност говореше за един народен човек, сблъс­квал се с много житейски трудности. Нямаше го надутия, високопарен, на висок глас стил на изразяване, нито коман­даджийството характерни за предишната директорка. Ръководеше учи­лището „со кротце, со благо“ и се разбираше отлично с педагогическия и помощен персонал. Не случайно, когато след години разговарях с учи­тели работили под ръководството на Стамо Андреев, всички бяха едино­душни в оценките си за него. Той още от първата година на постъпването си е успял да създаде задружен колектив, въпреки че поради реорганиза­цията в образованието там са били събрани учители работили до този момент на различни места. Уважавахме и го слушахме и ние учениците. А работата на директора през учебната 1960/1961 г. не бе по-лесна от онази през 1957 г., когато бе открито училището.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – СТЕФАНА ГАВАЗОВА

До лятото на 1960 г. дворът на ОУ „Хр. Смирненски“ бе изключително малък: около 200 кв. м разположени между западното крило на сградата и Протестантската чер­ква. Същата 1960 г. бе закрито Начално училище „Лалчо Чешмеджиев“, което се помещаваше в двуетажната сграда на бившето Еврейско учи­лище. Неговият двор бе на около 50 м западно от малкия двор на ОУ „Хр.Смирненски“. Къщите между двата двора бяха отчуждени и през пролетта на 1961 г. съборени. След още няколко години бяха отчуждени и дворните места с къщите от южната страна на ул. „Шейновска“, между които бяха и масивните къщи на семейство Цаневи (на Петя Павлович), на свещеника от Калпакчийската черква отец Николай Александров и др. Така се получи един голям, хубав двор, който даваше възможност за пълноценно използване от учениците било по часовете по физкултура, било през свободното време. През 1966 г. Стамо Андреев успя да издейс­тва да се надстрои трети етаж на дотогавашната двуетажна сграда на училището, както и да се направи триетажна пристройка на западното крило. По този начин се получи онази сграда, в която през 1981 г., пет години след пенсионирането на Ст. Андреев, бе преместена Математи­ческата гимназия. Но как е протекъл неговият живот до идването му през 1960 г. в ОУ „Хр. Смирненски“?

Роден е през 1914 в гр. Дедеагач, (сега Александрополис, Гърция). По него време в пределите на Беломорска Тракия живеят предимно българи. На две годинки е, когато семейството му поради военните действия по време на Първата световна война е принудено да замине за сегашните предели на България. Установява се в с. Малки Воден, Свиленградско. Там малкият Стамо завършва прогимназиално образование. След това завършва средно гимназиално образование в гр. Любимец. По-късно, през 1942 г. завършва Учителския институт в Пловдив, специалност ма­тематика и физика. Връща се в с. Малки Воден и учителства в местната прогимназия една година. При тогавашната образователна система, всяка година Министерството на просветата преразпределя по населени места всички учители. Поради това, от 1943 г. до 1945 г. той е учител в Чирпан, а после до 1948 г. в с. Пчелиново, в Хаинбоазкия проход. След това е назначен за директор на Началното училище в с. Тулово, Казанлъшко и като такъв работи до 1959 г. През учебната 1959/1960 г. е училищен инс­пектор, отговарящ за началните и основните училища в селата, разполо­жени в източната половина на бившата Казанлъшка околия. От септем­ври 1960 г. до пенсионирането си през 1976 г. е директор на ОУ „Христо Смирненски“.

Почина през 1989 г. на погребението му се стичат стотици и стотици хора, включително много негови колеги-учители и негови бивши ученици от целия окръг.

Стамо Андреев има двама сина: по-големият е Генчо, а по-малкият Андрей, мой добър приятел, съученик от седми и осми клас, а след това от един випуск в Механотехникума.