САЩ и Европа да се готвят за нова съпротива от Ердоган

Снимка: Toru Hanai/Bloomberg

Турският президент Реджеп Ердоган започна предизборния сезон, потвърждавайки, че изборите ще са следващия юни и ще се опита да удължи управлението си за трето десетилетие, пише Боби Гош в материал за Bloomberg.

Турските съюзници и противници, както и самите турци, сигурно ще искат да затегнат коланите за нови 12 месеца на турбуленции. САЩ и Европа също трябва да се подготвят за още замеряне с кал и противопоставяне от страна на Ердоган и то във време, когато се нуждаят от неговото сътрудничество за противопоставяне на Русия.

Винаги на контра в най-подходящото време – Ердоган увеличи още повече кавгите със Запада, когато стана и по-уязвим политически у дома. В момента шансовете му са най-слаби, откакто пое властта в Анкара през 2003 г. Той и партията му изостават в социологическите проучвания през последните няколко години на фона на удара по турската икономика от пандемията и икономическите политики на президента.

И макар че лирата поевтинява, а инфлацията се ускорява, Ердоган упорито отхвърля призивите да увеличи лихвените проценти. „Турция отново е заклещена в порочен цикъл. Високата инфлация кара лирата да отслабва, което води до дори още по-ускорена инфлация“, казва Заид Дауд, главен икономист за развиващите се пазари на Bloomberg Economics. „Увеличаването на лихвените проценти ще прекъсне този цикъл, но това е малко вероятно да стане“, допълва той.

На фона на слабите шансове за икономически обрат навреме за вота президентът трябва да намери други начини да убеди избирателите да го преизберат. Ранните признаци са, че той ще се върне към стария наръчник на популиста: етнонационализъм у дома и предупреждения за чуждите врагове, били те реални или въображаеми.

Някои от любимите му „злодеи“ вече не могат да бъдат използвани – икономическите проблеми на Турция принудиха Ердоган да се сдобри със страните от Персийския залив, които преди използваше за изкупителна жертва. Със сигурност не може да описва управляващите фамилии в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства като коварни реакционери, докато иска от тях инвестиции и търговски сделки.

Ердоган смекчи риториката си и срещу Израел благодарение отчасти и на приятелството, което заформи с президента Исак Херцог.

Това го оставя с един-единствен познат враг: Западът. Ердоган вече започна да се разпалва срещу САЩ и Европа. По време на внимателно режисирана среща с млади турци миналата седмица той разкритикува Запада като лъжовен и ненадежден. Той извади и друго старо плашило, искайки Гърция да демилитаризира острови в Егейско море. Дори допълни, че „не се шегува“.

През идните меси очаквайте Ердоган да надгради общите теми за двуличието на Запада и да увеличи конспиративните теории, че проблемите на Турция се дължат на целенасочена кампания на „световните властелини на политиката и парите“. Турците, които се задъхват под двойния натиск на инфлацията и обезценяването на валутата, ще бъдат насърчени да обвинят САЩ и Европа вместо собствения си президент.

В допълнение към все по-рязката си реторика Ердоган ще стане и по-малко отзивчив по отношение на Запада. Вече видяхме това в първоначалния му отказ да се съгласи с разширяването на НАТО. Очертавайки несъгласието си за присъединяването на Швеция и Финландия като въпрос на национална сигурност (обвинява ги, че приютяват кюрдски терористи) Ердоган преувеличи заплахата, като в същото време показва несъгласието си като патриотична съпротива в лицето на чуждестранния натиск. Въпреки това, в крайна сметка, Турция подписа меморандум, с който се съгласява да оттегли ветото си във връзка с кандидатурите на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО.

Няма причина да очакваме разумно поведение от който и да е било политик, който е притиснат в ъгъла, и със сигурност не от такъв, който е решил, че непримиримостта му е от най-голям интерес. Колкото и неприятно да е за американския президент Джо Байдън и европейските лидери, те ще трябва да признаят подбудите на Ердоган и да действат по съответния начин. Заплахите няма да сработят, тъй като така само ще влязат в неговия наратив на героична съпротива.

Най-добрият им залог може би ще е да му дадат да разбере, че ако Турция не се присъедини към консенсуса, ще бъдат измислени заобиколни решения – поне до следващото лято, когато ще бъдат изправени или пред нов турски президент, или пред победоносен Ердоган, който вече няма да се нужда е от плашила.

https://www.investor.bg/