Categories: НовиниСвободна Европа

САЩ не искат война с Иран. Байдън е под натиск да атакува

Говорител на Пентагона каза, че САЩ не искат да влизат във война с Иран, докато президентът Джо Байдън е подложен на натиск да атакува страната директно.

Това се случва на фона на атака с дрон срещу американски пост в североизточна Йордания, при която трима американски войници бяха убити, а повече от 30 души бяха ранени.

В понеделник служители от администрацията на Байдън казаха, че не искат ситуацията да се изостря. Пентагонът предположи, че Иран също не иска война.

„Със сигурност не се стремим към война“, каза пред репортери говорителката на Пентагона Сабрина Сингх. Тя добави, че Пентагонът смята, че Иран също не иска война.

„Ние не търсим конфликт с режима по военен път“, каза говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби и добави, че Байдън проучва вариантите за отговор.

Директен удар по Иран би могъл да усложни ситуацията в Близкия изток на фона на конфликтите в Ивицата Газа, в Йемен, както и на атаките на бунтовниците хути срещу морски кораби в Червено море и контраударите на американските и британските сили.

За нападението пое отговорност „Ислямска съпротива в Ирак“, която включва няколко радикални групировки, подкрепяни от Иран. В изявлението си от 28 януари Байдън обвини „радикалните, подкрепяни от Иран, бойни групировки, действащи в Сирия и Ирак“, но не каза, че Техеран е наредил удара. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин също каза, че групировките са отговорни за нападенията, и повтори обещанието на Байдън, че САЩ „ще отговорят в избрано от нас време и място“.

Според анализатори, с които разговаря Радио Свободна Европа (RFE/RL), е по-вероятно САЩ да ударят някои от подкрепяните от Иран групировки, базирани в Ирак и Сирия, отколкото да реализират директен удар срещу Иран. Те твърдят също, че за Вашингтон става все по-трудно да избегне пряка конфронтация с Техеран.

Откъде идва натискът

В Конгреса на САЩ се появиха призиви, основно от републиканци, които настояват администрацията на САЩ да нанесе директен удар срещу Иран.
„Ударете Иран сега. Удряйте ги силно“, поиска сенатор Линдзи Греъм от Южна Каролина).

Сенатор Том Котън, републиканец от Арканзас и отявлен критик на политиката на администрацията на Байдън по отношение на Иран, настоя, че смъртта на тримата американски войници оправдава „унищожително военно отмъщение срещу терористичните сили на Иран, както в Иран, така и в целия Близък изток“.

Според анализатори насочването към Революционната гвардия на Иран, особено на иранска територия, би се възприело като сериозна ескалация. „Идеята за насочване на удари по позиции на Революционната гвардия на територията на Иран би изглеждала рационална само ако Съединените щати преследват пълномащабна война с Иран – сценарий, който в момента не е очевиден“, казва пред Радио Свободна Европа (RFE/RL) Хамидреза Азизи, сътрудник в Германския институт за международни отношения и сигурност в Берлин.

Вместо това е по-вероятно Вашингтон да се насочи към подкрепяните от Техеран военни групировки в Ирак или Сирия по начин, който да удовлетвори призивите за отговор на САЩ. „Следователно Съединените щати може да изберат да се насочат към високопоставени лидери на иракските милиции“, казва Азизи. „Оставам скептичен, че подобна мярка ще послужи като ефективно възпиращо средство, но американските официални лица може да сметнат, че рискът от този подход е по-приемлив от директен удар по Иран.“

Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Чатъм Хаус в Лондон, каза пред иранската служба на RFE/RL Радио Фарда, че „най-накрая стигнахме до момента, в който САЩ вече не могат да отбягват ескалацията срещу подкрепяните от Иран сили в Ирак и Сирия“. Вакил прогнозира, че Вашингтон вероятно ще отговори с удари в тези две страни, вместо да удари директно Иран, като добави, че за правителството на САЩ става все по-трудно да избегне пряк конфликт с Техеран.

Али Фатола-Неджад, директор на Центъра за Близкия изток и глобалния ред в Берлин, каза пред RFE/RL, че Вашингтон и Техеран имат „сравнимо ниво на антипатия“ към започването на директна война.

Какво казва Иран

Ирански официални лица опитаха да дистанцират Техеран от нападението с дрон в Йордания, без да го осъдят.

На 29 януари говорителят на иранското външно министерство Насер Канани каза, че „съпротивителните групи (…) не получават заповеди от Иран“.

Министърът на разузнаването Есмаил Хатиб твърди, че подкрепяните от Иран милиции действат „по свое усмотрение“ срещу „американските агресори“.

Как нарасна напрежението

Опасения за широк конфликт в Близкия изток се появиха след началото на войната през октомври между Израел и палестинската военна групировка Хамас, обявена за терористична от САЩ и ЕС, в Ивицата Газа.

Израел започна офанзива в анклава, в резултат на която загинаха много десетки хиляди хора в палестинския анклав в отговор на мащабна атака, ръководена от Хамас, на 7 октомври, при която загинаха около 1200 души, предимно цивилни.

Членове на така наречената „Ос на съпротивата“ – мрежа от регионални съюзници и пълномощници на Иран – се включиха в битката в подкрепа на палестинците.

Групировката Хизбула в Ливан спорадично изстрелва ракети към Северен Израел, а подкрепяните от Иран милиции са атакували американските сили в Сирия и Ирак повече от 150 пъти през последните месеци. До удара с безпилотен самолет в Йордания на 28 януари нито един американски войник не беше убит при тези атаки.

САЩ отговориха на атаките, като дори убиха лидера на подкрепяна от Иран милиция в Ирак по-рано този месец при прецизен въздушен удар.

Подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути от месеци се опитват да нарушат корабоплаването в Червено море, като атакуват търговски кораби, за които се твърди, че са свързани с Израел или пътуват към израелски пристанища. В отговор на въздушните удари на САЩ и Обединеното кралство по позиции на хутите в Йемен те разшириха мишените си, като включиха кораби, свързани с Америка и Великобритания.

Ройтерс пише, че нападението с безпилотен самолет срещу американските сили в Йордания и продължаващите нападения на хутите са довели до повишаване на цените на петрола на 29 януари.

Arhiv