Според ново проучване 81% от учителите в Америка казват, че училищата им наблюдават устройствата на учениците. Учениците не винаги са наясно с това.
Когато пандемията започна миналата година, бяха разкрити безброй форми на неравенство – включително милиони американски семейства, които нямат достъп до лаптопи или широколентов интернет. След известно забавяне училищата в цялата страна започнаха да действат и разпространяват технологии, за да позволят на учениците да учат дистанционно. Уловката? В крайна сметка те шпионират учениците. „За тяхно добро“, разбира се.
Според скорошно проучване на Центъра за демокрация и технологии (CDT) „86% от учителите съобщават, че по време на пандемията училищата са предоставяли таблети или лаптопи на ученици с двойно по-висока скорост (43%) отпреди пандемията, илюстрация на опитите на училищата да запълнят различията в цифровия достъп.“
Проблемът е, че голяма част от тази електроника се използва за наблюдение на учениците, дори преглеждане на частни чатове, имейли и документи, всичко в името на тяхната защита. Повече от 80% от анкетираните учители и 77% от анкетираните гимназисти са съобщили на CDT, че техните училища използват софтуер за наблюдение на тези устройства, а колкото по-надеждни са учениците в тази електроника, но не могат да си позволят допълнителни телефони или таблети, толкова повече те са подложени на контрол, съобщава „Гардиън“.
„Знаехме, че има ученици, които имат идеи за самоубийство, самонараняване и подобни неща“, обяснява училищен администратор на изследователите на CDT. „Ние внедрихме софтуер за наблюдение на ученическата дейност. Бихме могли също така да свършим добра работа с ученици, които може би страдат от тормоз. Ако мога да спася един ученик от самоубийство, значи тази платформа си заслужава всяка стотинка, която сме платили за нея.”
Хиляди училищни райони в Съединените щати са инсталирали софтуер за наблюдение на устройствата, предоставяни от училище, за да наблюдават онлайн взаимодействията на своите ученици. Ако сученик изпраща имейли или разговаря с друг ученик, казвайки, че мисли да си навреди или че има проблеми у дома, ИИ бот или човешки модератор, който следи съобщенията в реално време, може да изпрати сигнал до учител или администратор, позволявайки на учителя да влезе в рамките на минути и да попита дали всичко е наред.
Тези програми, като Bark, Gnosis IQ, Gaggle и Lightspeed, могат да струват на училищата десетки хиляди долари за изпълнение и могат да бъдат настроени за търсене на език и онлайн поведение, което показва възможността за насилствени тенденции, суицидни идеи, употреба на наркотици, порнография или хранителни разстройства.
Металотърсачите на входа на училищата станаха норма, полицията има по-видимо присъствие, а охранителните камери излязоха в класните стаи и коридорите.
Въпреки че училищата и родителите бързат да изразят притеснения относно поверителността, остава неясно дали резултатът от цялото това наблюдение е безопасността – и ако да, безопасността за кого? По-безопасно за учениците? Проучванията показват, че учениците са най-вече наясно, че са наблюдавани, но не осъзнават напълно степента. Много от тези програми се хвалят, че учителите имат директен достъп до екраните на своите ученици, дори след като учебните часове са приключили. Учителите и администраторите могат да поемат контрола на компютрите от разстояние, да затворят проблемни раздели и да спрат клавиатурите им. Това кара ли децата да се чувстват в безопасност? Не е ясно дали учениците ще се възползват от това наблюдение, или то само ще намали отговорността на училищата, когато се случи акт на насилие или самонараняване. Ако тийнейджърите се нуждаят от помощ, изглежда очевидно, че най-добрият начин да ги защитите е да се уверите, че в живота си имат доверие на възрастни, към които могат да се обърнат. Контролиращ ИИ не може да замести това. Тийнейджърите заслужават поверителност поради същите причини като нас: да не се потъпкват прават им, да се чувстват параноични и да бъдат наказвани за незначителни нарушения, коментира „Гардиън“.