Сбогом, мой Дон Корлеоне!

Дон Корлеоне от Банкя – така би могло да звучи заглавието. България се разделя с Борисов не като в роман на Чандлър, а като в италианска семейно-криминална драма, случила се някъде от Неапол надолу

Анализ на  Даниел Смилов, публикуван в Дойче Веле

България се разделя с Бойко Борисов не като в роман на Чандлър, а като в италианска семейно-криминална драма, случила се някъде от Неапол надолу. Чувствата са били величествени, но са изстинали, шумът и кавгите са много, остава да се подели някакво имущество, но същинската битка е за историята – дали любовта е била истинска или фалшива от началото до края. И, разбира се, на чия страна ще се намеси полицията.

Скандалите с кюлчета и хазартни рушвети, както и последвалите ги протести през миналата година, бяха първата фаза на раздялата, която принуди Борисов да се скрие в джипката от “лоши думи хорски”. 45-тият парламент, който сам по себе си прилича на италианска фамилия от следвоенния период, беше втората фаза на тази раздяла. Ако не друго, той демонстрира, че родата (и дори полуофициалната любовница от ДПС) иска да скъса с протагониста, макар че всички го правят по свои си причини.

Краткият 45-ти парламент постигна основно две неща. Първо: показа, че България е готова да бъде управлявана без ГЕРБ и Борисов. И второ: подсказа, че страната може да бъде управлявана без ГЕРБ и Борисов, но за тази цел останалите роднини трябва да преодолеят взаимните си антипатия и недоверие и да се концентрират върху важните проблеми.

„Дон Корлеоне от Банкя“ и още филми

В тази ситуация ГЕРБ и Борисов дори започнаха да предизвикват нормална човешка реакция на съчувствие към тези, срещу които са застанали всички останали. Но тази реакция беше по-скоро инстинктивна и кратковременна – докато не бомбира поредният корупционен компот в килера с управленските скелети на ГЕРБ. Бомбажът се случи в комисията по “ревизията” на Мая Манолова, където едър земеделски предприемач – Светослав Илчовски – директно обвини премиера в оставка Бойко Борисов в мафиотски по своя характер деяния: изнудване на бизнесмени, (заплахи за) сексуално насилие срещу членове на други кланове, кюлчета злато и плеймейтки като подаръци за capo di tutti capi и т.н. След разкритията на Али Баба от Дубай вече имаме и нова серия – този път за Дон Корлеоне от Банкя. И двете истории изглежда се преплитат в премиерското шкафче, а това подсилва усещането за автентичността им.

Скандалът със свидетелствата на Светослав Илчовски е пресен и съдържанието му трудно може да се коментира еднозначно. Но този скандал идва след други подобни – като споменатата история с Васил Божков, които нито бяха разследвани както трябва, нито истината около тях стана обществено достояние. И това е една от основните черти на наследството на Борисов, което го прави все по-неприемлив за премиер на страната – комбинацията между трупащи се скандални обвинения и липсата на тяхното пълно и коректно разследване и изясняване.

Борисов и ГЕРБ, разбира се, искат да представят нещата по друг начин. От тяхна гледна точка става дума за моментно увлечение по „безотговорни фактори”, които целят да разтурят с мъка изграденото домакинство и да сложат ръка върху имуществото. Борисов е влязъл в ролята на pater familias, който брани постигнатото от нахални и изгладнели за власт и облаги пришълци. “Варварите са на прага на дома” – такъв ще бъде сигурно предизборният лозунг на ГЕРБ на идващите избори. Находчиво, но кухо и арогантно.

Една причина, която прави тази версия фалшива, е, че страната не е изпаднала в ново любовно-политическо увлечение. Слави Трифонов не е Бойко Борисов от 2009 година и не е обединител, нито символ на цялостното отрицание на Борисов. Вотът за „Има такъв народ“ (ИТН) е една от формите на отрицание на ГЕРБ: този вот изглежда е повече анти-истаблишмънт, отколкото свързан с особени позитивни надежди по отношение на Слави Трифонов. Странното му поведение също допринася за разликите с Борисов – той сякаш не иска да се представи като цялостна алтернатива на ГЕРБ, а се налага като наказание за партийния елит. Всичко това привлича достатъчен брой избиратели, за да стане ИТН дори първа сила. Но е вероятно тази първа сила да има неясен мандат за управление. Нещо повече: дори ИТН и ГЕРБ да имат по около 25% от гласовете, срещу всяка една от тях (а може би и срещу двете заедно) ще има мнозинство от хората в страната.

В тази ситуация вкопчването на ИТН в исканията от референдума през 2016 година изглежда все по-недостатъчно и неадекватно. Нито мажоритарната система, нито партийна субсидия от 1 лев ще решат някакъв проблем на страната – просто ще създадат други изборни и партийни правила, които като цяло ще са дори по-лоши.

В очакване на сериозния филм

Та истинският проблем на изборите на 11 юли ще бъде избистрянето на позитивната алтернатива на Борисовото управление. И ако ИТН не искат (или не могат) да се включат в съдържателния дебат, останалите партии би трябвало да се заемат с тази задача с двойна енергия. „Демократична България (ДБ) например има достатъчно добре изработени алтернативни идеи за управление и влиза в тази кампания от много силна позиция (ако изследването на „Маркет Линкс“ отпреди няколко дни дава коректна представа за тенденциите). С около 12% подкрепа и в очевидно възходящ тренд, ДБ може да опита сериозно да разшири присъствието си в център-дясното. За целта тя би трябвало да навлезе настойчиво в теми, които ГЕРБ все още смятат за своя запазена територия: инфраструктурата, която макар и пооправена, може да бъде много по-добра; отвореността на икономиката и инвестициите в страната; бедността и пенсионната система; условията за бизнес и регионалната политика. Като се добавят и зелените политики и традиционно силната тема за съдебната и антикорупционна реформа, ДБ има шанс да се наложи като много влиятелна формация в център-дясното, която да играе ключова роля при излъчването на конкурент на Румен Радев на президентските избори.

БСП пък би трябвало да промени сериозно стратегията си, ако иска да разчита на нещо позитивно на идващите избори. Лидерката Корнелия Нинова има свойството да консолидира все по-малко ядро от избиратели на левицата, като отблъсква останалите. И в 45-тия парламент БСП поиска да бъде запомнена основно с предложението си за преизчисляване на пенсиите (което е безсмислено без актуализация на бюджета). Затварянето на левицата в пенсионерската група гарантира вот за БСП, но той със сигурност ще е разочароващ. Ако левицата не се превърне в европейска социалдемократическа партия, ако не изостави популистките си залитания в хомофобска и антиимигрантска посока, нищо добро не я очаква и тя ще продължи да отстъпва терен на другите, без да е в състояние да привлича млади и прогресивно настроени хора.

Накратко: изборите през юли са с отворен край. Но те ще са най-вероятно третата (и последна) фаза от раздялата с Борисов. Само че и останалите роднини трябва да се вгледат в себе си и да разберат, че театрото с раздорите на италианската фамилия не е в тяхна полза. Хората обичат (траги)комедии, но не през цялото време. Сега всички очакват сериозния филм.

източник www.dunavmost.com