Сбогом „Септември“, здравей „Стара Загора“!

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 104, 1990 г.
СБОГОМ, „СЕПТЕМВРИ“, ЗДРАВЕЙ, „СТАРА ЗАГОРА“
Този брой, уважаеми читатели, който държите в ръцете си, е последният, най-отгоре на който пише: вестник „Септември“, както вече ви известихме, от началото на 1991 година започва живот общинският вестник „Стара Загора“!
Това решение не беше произволно хрумване – макар и да бе израз на дълбокото убеждение на редакционния колектив, до него се стигна след широко допитване до обществеността в общината. Въпреки това навярно многобройните наши читатели днес по различен начин ще възприемат този акт. Ние с уважение се отнасяме към техните чувства. Едни навярно ще изрекат думи на упрек, други (а те са много повече) ще го посрещнат с искрено удовлетворение – защото са повярвали в обновлението на вестника и защото в бъдеще те искат да го видят окончателно скъсал с всичко старо, включително и с името, отпращащо към исторически събития, които днес различни слоеве от обществото ни оценяват от различни гледни точки. Впрочем на промяната, която възприемаме от новата година, и ние – журналистическият екип, гледаме не откъм неговата формална страна, а като на нещо същностно, отнасящо се до цялостната характеристика на вестника – и като концепция, и като позиция в процеса на обновителното развитие, и като желание за най-органично приобщаване към демократичното общество, освободени от комплексите на миналото. Казваме това не за да си посипем главите с пепел и с олекнали съвети като херувими чисти да се втурнем напред, а защото това е наше наистина съкровена гражданска и професионална позиция. За това вече неведнъж сме имали възможността да пишем. Съвсем законно се пораждат редица въпроси, свързани с характеристиката на вестник „Септември“ през изминалите 46 години на неговото съществуване – какъв е бил той? Какви идеи е лансирал, грешил ли е? Рупор ли е бил на тоталитаризма или негова жертва? Радвал ли се е на доверието на широката читателска аудитория? Въпросите са много, отговорите са трудни и противоречиви, още повече, че днешният журналистически екип не е в състояние да носи морална отговорност за всичко, което е било далече назад в десетилетията, когато вестникът е бил орган на други политически сили и са му били налагани други задачи и цели. Истина е, страниците на вестник „Септември“ са огледало на многоликия живот в Стара Загора и Старозагорски окръг, един многопластов летопис, който е попил много от духа на тези четири и половина десетилетия и от историята на нашия край. Разгърнем ли старите течения, в тях ще намерим запечатани много възторзи и много горчилка, ще открием заключена вярата в току-що победилия комунистически идеал и съпротивата на честните хора пред насилието в името на идеала, и стремежа на тоталитарната власт да налага по един недемократичен път илюзията за всенародната подкрепа на „социалистическите мероприятия“. Национализацията, колективизацията в селското стопанство, бригадирското движение, борбата „за икономии на всеки грам, стотинка и сантиметър“, опиянението от „априлското зазоряване“ и басните за всенародното благоденствие в „зрялото“ социалистическо общество – всичко това малко или много го има на страниците на вестника, защото го е имало и в дните ни. Но го е имало и другото. В различни рубрики, критични статии, проверки, публицистични размисли и отправки към по-висши държавни институции от страниците на „Септември“ се е чувал и тревожният глас на десетки честни журналисти, специалисти и общественици, които са подлагали на сурова преценка лустросаните факти и явления, под тънката кора на които е прозирала грозната истина за времето, да прочетем и немалко редове, изпълнени с гражданско достойнство и честно служене на истината, гневни филипики срещу всесилната бюрокрация, злоупотребите с властта и националния нихилизъм, срещу еснафщината и двуличието, срещу службогонството и духовната нищета… Опитът показва, че е трудно да се служи до край на истината, когато се упражнява идеологически контрол, когато една политическа сила диктува осмислянето на явленията от действителността или нагажда тия тълкувания изцяло в своя изгода. В този смисъл вестник „Септември“ бе уязвен от тоталитаризма, журналистите ежедневно бяха изправяни пред изпитанието да бъдат превърнати едва ли не в наемни работници за безусловно утвърждаване на една или друга стока със съмнителни качества. До техните уши и очи не биваше да достига така наречената „малка правда“, те трябваше да виждат само онова, което предварително е нарисувано и което те да огласяват като вече реално постигнато. Върху немалко теми бе наложено табу, недосегаеми за каквато и да е критика бяха и хората от номенклатурата. Изявяването на лична позиция от страна на журналиста или лансирането на „несъгласувани“ мисли биваше класифицирано като осъдителен еретизъм и „съмнително“ вироглавство. За всяка „непремерена“ дума, за всяко „своеволие“ да бъде разкритикуван някой „наш другар“ журналистът заплащаше с прединфарктни нощи или с привиквания, от които излизаше с унизено достойнство. Днес ние се разделяме с вестник „Септември“. Предаваме на съда на времето всичко – и добро, и грешно, останало запечатано на неговите хиляди и хиляди страници, натежали от думи, от човешки съдби, от надежди и разочарования, от истини, от лъжи и празни шумотевици. Загръщаме ги и ги оставяме там, където им е мястото – в миналото. От утре ни очаква новият общински вестник „Стара Загора“! – обърнат изцяло към динамиката на днешното ново време, един вестник на надеждата, на политическия плурализъм и широката гласност, който има за свое кредо утвърждаването на демокрацията, служейки единствено на принципите на истинността, безпристрастието и непредубедеността. Днес журналистиката е призвана да изпълнява нови, изключително важни функции и социалното и демократичното развитие на обществото. Искаме да вярваме, че вестник „Стара Загора“ ще отговори достойно на големите потребности на своите уважаеми читатели – хора, освободени от довчерашния страх и от сковаващите догми, хора, прегърнали с ума и сърцето си духа на младата демокрация! Пред прага сме на новата 1991 година, пред прага на едно ново десетилетие, изпълнени с надежди и очаквания. Вярваме, че ни предстоят плодотворни, макар и трудни, дни, които ще извървим в името на всеобщото добруване и за преуспяването на нашата многострадална България. В пътя с всички – за да окриля и да помага, поема и вестник „Стара Загора“. Да му пожелаем успех!
Йордан СТОЕВ