Сведете чела пред бунтовника, той не умира, останал завинаги миг от живота! И миг от смъртта…

[ad id=“225664″]

Безвремие

Сведете челата!
До тази земя ги сведете,
която и днес натежала от мъка кърви
за своите тъжни,
за своите мъртви поети…
Сведете за почит, до долу сведете глави!
Защото е пролет.
И пак се изправя животът,
калесан със книга, пищов и студена кама,
да търси отново
заветите тежки на Ботев
в пръстта и водата на тази свещена земя.
И още смъртта се издига
зловеща и гола,
слухти в канцеларии точно от девет до пет.
Преравя по картите
черните урви на Вола
и търси духа на един вековечен поет.
Но Ботев го има!
Бунтува се пак и не спира
кръвта му, намерила дом във хиляда сърца.
Сведете чела пред бунтовника,
той не умира,
останал завинаги миг от живота!
И миг от смъртта…

[ad id=“263680″]