Стара Загора

Светлана Николова гостува на Стара Загора с „На раменете ми“

Вчера, в зала „Байер“ творецът Светлана Николова гостува с поредната си нова книга „На раменете ми“. Очакваме скоро още две нейни книги – поезия и белетристика.
Светлана е колега – журналист, акушерка, филолог и дипломиран дипломат. 6 години работи в Стара Загора като журналист (2000-2006 година) в „Национална бизнес поща“.
Плановете й да покори света внезапно се променят и вместо да замине за столицата, каквито са били плановете й, се завръща в Харманли, откъдето е родом, за да се грижи за любимата си баба, която е ослепяла.

И пак покорява света, но по различен начин – създавайки чудесно семейство, заемайки се с огромна обществена работа по възстановяването на „Изворът на белоногата“, пишейки – пишейки прекрасно, не просто майсторски споделяйки емоциите си. Светлана прави нещо повече – строи светове от думи: светът на детството си, съвременния ни свят, светът, който би искала да се сбъдне…
Строи тези светове и на практика – грижи се всеотдайно за жената, дала й любов, сигурност и очи да вижда доброто и красивото, до смъртта й. Работи по проекти, които да направят съвремието ни по-добро. Работи за бъдещия свят като заместник-директор в ПГЕТ“ Захари Стоянов“.
Лауреат е на толкова много национални и регионални награди, че няма смисъл да ги изброявам.
Просто четете Светлана Николова – и поезията, и прозата й – те не са само лични преживявания, а снимки на късчета истина за всички ни.

А това е  другият й портрет:
СЪРЦА ВАЛЯТ
Не знаеш ли, че аз съм ураган?
Не се чуди. На мене ми прилича.
Усмивката е просто параван
за бурите, докато ги събличам.
Отдавна съм отписала Сизиф –
какво като го блъсна от скалата?
Че него даже сополанко бриз
с кихавица по равното премята.
Какво като съм нощ, а любя ден?
Грехът прикривам си с праха Помпеев,
а после лъжа голата у мен,
че дала съм искра на Прометея.
Къде е принцът в Стотния ми ден?
Когато вия плитки на Горгона,
да влезе гръмко в точния момент,
за да целуне маска на Мадона
…и да повярва, че това е сън.
Че ураганът всъщност е момиче,
което плаче. Заваля навън.
Сърца валят, отдавна необичани.
Светлана Николова
„На раменете ми“ 2023
Живка Кехайова

Нямам девиз, имам собствена философия.