Светослав ДИАМАНДИЕВ: Българите са наследници на асирийците и през тях на персите

През 2005 г. излезе един сборник интердисциплинарни доклади и материали, посветени на древното българско минало.

[ad id=“225664″]
Много интересен разказ за близостта между говоримите диалекти на различни курдски племена, от една страна и съвременния български език, от друга, ни дава Боян Кръстанов-Балкански, който е бил на работа в иракски Курдистан през 1976 г. Работил на два обекта, той имал служебни контакти с местни работници, произхождащи от две различни етнографски групи: курманджъ и суурани (баш курди). Авторът бил впечатлен от убеждението на работниците, че българите и курдите са, ако не братя, то братовчеди. Въодушевен от значителната близост на нашите езици Б.Балкански започнал да събира фонетично и смислово подобни думи от двата езика и оформил речник от около 500 слова.

[ad id=“263680″]

Такива напр. са лодка(бълг.) – лодка(курдски), пешкир – пешгир, пила – пила, хамбар – ембар, полица – полъца и т.н. Несъмнено езикова близост би се установили и с диалектите на другите курдски етнографски общности, обитаващи Турция, Ирак, Иран, Сирия, Армения и Грузия.
Веднага се хвърля в очи, че курдите обитават един район, който покрива древната земя на асирийците. Редица автори сочат, че те имат общо с древните перси.
От друга страна преподавателката в СУ „Климент Охридски” – иракчанката Фиюзи Хаджар, е установила около 400 близки между българския и персийския език думи в своя книга от 2004 г. Тази близост идва да потвърди, че курдите имат общ произход с персите и българите.

[ad id=“236993″]
В същия смисъл е особено интересния отговор № 103, даден от папа Николай І на въпросите на цесар Борис, в който се казва: „Вие питате какво трябва да се направи с нечестивите книги, които, както заявявате сте получили от сарацините (мохамеданите от района на днешна Сирия, доп.мое), които се намират у вас. Те, естествено, не трябва да се пазят, защото както е писано „лошите беседи развалят добрите нрави” (1. Кор.15:33), но именно като вредни и богохулни да се предадат на огън.” („Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите 13 ноември 866 г.”, Враца, 1997 г.).

[ad id=“236999″]
Убеден съм, че въпросните книги не са били изпратени на Борис като пропаганден материал да възприеме мохамеданската вяра, колкото като жест на внимание към наследника на асирийците. Защото, ако сред изпратените от сарацините книги, беше неизбежния Коран, той щеше да бъде изрично посочен както във въпроса на Борис, така и в отговора на папата. Убеден съм, че тези книги са били стари асирийски трудове, които, населяващите земите на древната империя, са изпратили именно на наследника на асирийското царство, а не на кой да е владетел, който все още не е заменил старата си вяра с някоя от съвременните за периода широко разпространени религии.

[ad id=“218001″]
Намирам, че пратката на сарацините свидетелства за пряката връзка на българите с асирийците, които пък са наследници на Персийската империя, чието наследство трябва да търсим днес у българите. Впрочем, в една от своите книги, съм обосновал, че росите са братовчеди на българите в качеството си на асирийско племе, доказано от начина по който е разчел Константин-Кирил предоставените му роски книги при посещението си при хазарите.