Светослав Диамандиев: Пространното житие на Константин-Кирил за роското писмо

В Житието Кирилово се казва: „Тук (Философът) намери Евангелие и Псалтир, написани с роски букви (или рушки, руски) букви, и човек, говорещ на този език. И като побеседва с него и усвои силата на речта, с оглед към своя говор, отдели гласните и съгласните букви.“(1,с.113). Тук очевидно се говори за среща на Константин Философ с човек, който е говорил на близък до неговия роден език, след като го сравнява със „…своя говор“.

[ad id=“225664″]

Г. Симеонова оценява „роски“, „рожки“ или „руски“ като анаграма на сурски. Тя споменава, че през IX в. българското присъствие на Кримския пoлуостров е изключително голямо. В бележка 5 (1,с.101), обаче, П. Динеков обяснява: „Сирийският език е от симитската група. У старите гърци обикновено Сирия означава Асирия (и нейните подчинени, т.е. арамейците). И затова „сирийски“ и „арамейски“ често пъти са синоними. Смятало се е, че на този език (арамейски или сирийски), (но не и сурски – доп.мое С.Д.) е говорено до стълпотворението на Вавилон.“

[ad id=“263680″]

Авторът на ЖК е написал прилагателното на буквите, намерени от Константин в Хазария през 861 г въз основа на сведения, които е имал за етнонима на росите. Същият този автор е знаел, че росите са имали писменост и е нарекъл тази писменост роска или рошка. Да се крият зад името роси варягите е нелогично, както е нелогично и да се очаква, че те биха могли да окажат чрез своя писменост културно влияние върху хазарите или върху непокорените от хазарите българи преди 861 г.

В крайна сметка трябва да признаем, че нямаме право да отхвърляме името роска на писмеността, разчетена от Константин по време на Хазарската му мисия.

[ad id=“238430″]

П. Динеков разглежда схващането у много руски учени, които оценяват текста от ЖК за ружките писмена  като свидетелство за съществуващ руски език и азбука, което казва той „…означава да се отрекат сведенията за Моравската мисия, изложена в много слав., грц. и лат. извори“ (2,с.403).

Изложеното в ЖК е доказателство, че: 1.Росите са имали писменост, която е носела спомена за асирийска; 2. Писмеността на росите се е основавала на език, близък до езика на Аспаруховите българи; 3. Кирил и Методий са познавали писмеността (език и графика), която е била близка до известната им древна асирийска писменост, което според другите основания показва, че тя е била сродна на българската; 4. От това излиза, че росите са родственици на древните българи; 5. Последната констатация и познаването на езика на българите от страна на Братята е нова подкрепа на моята теза, че Кирил и Методий са по произход българи.

[ad id=“236993″]

От текста в Пространното житие на Кирил за роската писменост, разчетена с лекота от Константин Философ съдим, че росите са имали писмен език и писменост, близки до тези на Аспаруховите българи.

      1.Хрис­то­ма­тия по ста­ро­бъл­гар­с­ка          ли­те­ра­ту­ра. Съставители П.    Ди­не­ков,

                       К. Ку­ев, Д. Пет­ка­но­ва. С., 1978.

.                               2.   Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ка ен­цик­ло­пе­дия т. 2. С., 1995.