Светослав Диамандиев: РАЗЛИЧИЯТА МИ С ТРАДИЦИОННАТА ИСТОРИОГРАФИЯ НА РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ НА БЪЛГАРИТЕ

Въведение

В тази малка книга правя една равносметка на темите, които съм разгледал в мои публикации и намерените от мен основания да твърдя, че съм дал оригинални становища по тях. Разбирам, че това е твърде смело, защото предполага много обширна информация за възможни чужди разработки и тяхната същност. Несъмнено пропускам съществуващи и подобни на моите позиции други мнения и така давам основание на критиците ми да потърсят поводи, да ме обвинят в плагиатство. Мисля си, че ако има нещо, което ме защитава е искре-ността на моите разсъждения и различията ми с евентуалните изпреварващи ме работи. Имам публикации, в които отбелязвам, когато съм ползвал чужда идея, но доказателствата ми в полза на същата са очевидно оригинални спрямо тези на първия автор. Пиша тези неща, защото не бих искал да бъда упрекнат по никакъв начин в кражба на интелектуални продукти. Мога да кажа, че почти не съм ползвал работи, публикувани в Интернет. И въпреки това, като отчитам спецификата на човешката памет, допускам, че е възможно да съм прочел някъде някаква оригинална мисъл или теза, или твърдение и да съм ги заложил в моите разработки като собствени. Ако има такива случаи, начина по който съм оформил моите позиции и заключения ще докаже, че не съм откраднал идеята, а само съм се присъединил към първия автор.

Признавам, че съм претърпял значително развитие в процеса на изготвяне на моите изследвания. Така, че е възможно в по-късните издания да се намерят твърдения, отхвърлящи постановки, присъщи на началните ми. Искам да вярвам, че читателят ще разбере затрудненията, които съм преодолял, влизайки в противоречие с традиционализма в познанията си. Тесният сектор, който е фокус на моите интереси, е богат с различия, които макар и загубили смисъл се поддържат от една закостеняла наука. Такъв е елементарният пример с титулуването на цесáря Борис и по-малко Симеон с титула княз, което е абсурдно. Понятието кнез, със значението избираем на едно или повече села кмет, е съществувало в Западна България най-малко до решенията на Първото ВНС на българския парламент.

В изложението се посочват издадените 7 томчета с историческа тематика, в които са съсредоточени основните ми различия с традиционната българска историческа наука. По-долу са изброени публикуваните от мен становища и реплики на исторически и обществени теми в пресата и Интернет, както и изнесени от мен лекции в различни общества. Очевидно не беше възможно да се проследят спецификите на изказаните публично различия, но в по-късните ми книги са обобщени развиващите се мои убеждения.

Освен разлики в описанието и разбирането на историческите събития, в моите работи ще се срещнат и различия в дефинирането на някои понятия или дори формулирането на такива, поради нежела–нието на тоталитарната наука да ги признае за съществуващи. Такъв е

примерът с понятието писменост, за което не съм намерил определение преди моето.

Тук ще ползвам преведеното на гръцки прилагателно ubhgh (бо-жествений), като ще заместя гръцкото В с Б, т.е. с български букви – юбиги.

Проблем за мен, както и за науката въобще, е липсата на об–ществена критика, което прави невъзможно установяването на общо–валидни постановки.

По-долу съм описал различията ми с традиционната историография, като същинското противоречие е маркирано. Този, своего рода, справочник насочва читателя към книжката, в която е третиран проблема и която може да се намери в книжарниците и най-сигурно в регионалните библиотеки.