Заради липсата на лекари и достатъчно население процесът по замиране на отделения и цели болници в по-отдалечените и бедни региони става все по-драстичен. Той вероятно ще доведе до това целият северозападен регион да ползва общи болници, а не всяка област – своя, с максимален брой отделения. Това означава, че Видин, Враца и Монтана може да имат общо отделение по педиатрия в единия от градовете, по хемодиализа – в другия и т.н.
„Трябва да се премине към комплексно разглеждане на медицинското обслужване на територията на целия северозападен регион, а не на ниво отделни области“, сподели здравният министър Кирил Ананиев след среща с директорите на областните болници във Видин, Монтана и Враца. „Това, което искаме да направим, е да подобрим обслужването на населението. Тези отделения и клиники, които са добри в дадената област, ще останат да работят, а тези, които са доказани, че са по-добри в другата област, там ще концентрираме нашите усилия като капацитет. Независимо от това дали говорим за Видин или Враца, това е един регион, в който хората трябва да получат най-доброто обслужване. Тях ги интересува да бъдат здрави и добре лекувани, а не дали това ще се случи в структурата, наречена МБАЛ-Враца или МБАЛ-Монтана. Най-важното, което трябва да знаят, е, че по този начин ще бъде гарантирано комплексно обслужване на населението“, обясни здравният министър.
„Всички на срещата бяхме единни, че обстоятелствата изискват кардинално решение, защото в противен случай болниците ще изпаднат в тежко финансово и икономическо състояние. Още следващата седмица ще направим първата среща, на която да обсъдим преструктурирането на тези три лечебни заведения. Няма време за отлагане“, беше категоричен Ананиев. Той допълни, че е получил подкрепата и на тримата директори за идеята.
Ананиев обясни, че това е и причината за ниските заплати на медицинските сестри, особено във Враца и Видин. „Пари за ръст на възнагражденията има, въпросът е, че те трябва да се изработят“, каза Ананиев. „При демографския срив в двете области, следван от кадровия проблем и дълговете на лечебните заведения, това е трудно“, поясни министърът.
Идеята предизвика реакцията на БСП, чиито представители поискаха Ананиев да обясни в парламента как ще обезпечи медицинската помощ на хората от Северозападна България. От левицата смятат, че така се нарушават поне два принципа. „На първо място това е конституционното право на всеки български гражданин да получи своевременна медицинска помощ, защото ако неврологичното отделение във Видин не е с добри финансови резултати и бъде закрито, пациентите от Брегово трябва да получат медицинска помощ в неврологичното отделение в областната болница във Враца. Това са над 150 километра, при ясно какво състояние на пътищата. На второ място областните болници в България са гръбнакът на българското здравеопазване, те са една система и са многопрофилни – не може да закриеш едно отделение, защото нарушаваш нормалния ритъм на получаване на медицинска помощ и консултации в другите отделения“, гласи декларация на БСП.
ДИРЕКТНА ОПАСНОСТ
От 1 юли инфекциозното отделение в областната болница в Кюстендил се закрива, цитира „Дарик“ общинския съветник в града Огнян Атанасов. Причината е, че специалистът, който е работил там, се премества на работа във ВМА. „В момента отделението е пълно с деца, болни от морбили. Имаме квартал с 11 000 – 12 000 души, което е предпоставка това отделение да се пълни постоянно”, заяви Атанасов. Заради липса на специалист беше затворено АГ отделението в Ямбол, но скоро то отново ще отвори, тъй като болницата там е договорила да бъдат командировани лекари от Университетската болница в Стара Загора.
