Царицата на билките- ШИПКАТА
Шипката е една от най-познатите и широко използвани билки у нас, с доказано лечебно действие през годините. Дължи се на високото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, витамини В1 и В2, РР, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600мг витамин С (в 100г плод), според други източници – до 2 грама (при определени сортове). В семената се съдържа витамин Е. Високо е съдържанието на минерални соли – най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Съдържанието на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор в шипката е много по-високо отколкото в много плодове и зеленчуци.
Приложение на шипката може да се намери практически при всякакъв вид болести, а родството й с градинската роза е причина повечето от билкарите да я наричат царицата на билките.
Най-често се използват плодовете на шипката. В различните страни са прилагани за лечение на най-различни заболявания: в Китай – като средство, нормализиращо храносмилането и против глисти; в Тибет- при неврастении, артеросклероза, бъбречни заболявания; в Русия – при камъни в бъбреците, чернодробни заболявания, при язви, гастрити и колити.
Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.
[ad id=“255238″]
КАК СЕ ПРАВИ ШИПКОВО ВИНО?
500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4л хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За да ферментира се добавя парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът трябва да диша, т.е. да не бъде плътно затворен. Държи се на топло 15-20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация като слабоалкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на плодово вино.
В традиционната българска народна медицина плодовете от шипка се използват за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, през зимата и в ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина изпозва шипката и при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.
Плодовете се използват за приготвяне на мармалад, билкови чайове и шипково вино.
Плодовете на шипката могат да се ядат сурови или се използват за приготвяне на сладко и мармалад. От тях може да се приготви и сироп. Сиропът от шипки е особено подходящ за бебетата и малките деца като хранителна добавка.
КАК СЕ ПРАВИ ОТВАРА ОТ ШИПКИ?
За една чаша шипкова отвара:
1 супена лъжица шипки се заливат с чаша вряла вода в емайлиран или стъклен съд. Съдът се поставя на водна баня за 10 минути. След това се оставя за около 10-12 часа, прецежда се и се пие през деня.
За да стане шипковата отвара по-вкусна и да придобие още по-полезни свойства, може да се добавят мед и сушени плодове.
Отварата от шипки в термос съдържа повече аскорбинова киселина и витамин Р. Шипките се заливат с кипнала вода в същата пропорция, термосът се затваря и се оставя за 10-12 часа.
Ако плодовете на шипката се раздробят предварително, може да се намали времето за приготвяне в термоса до 6-8 часа. Днес всеки знае, че шипката е главният растителен източник на витамин С. Плодовете на шипката съдържат 50 пъти повече аскорбинова киселина от лимоните и 10 пъти повече от касиса, затова подобряват окислително-редукционните процеси в клетките, уплътняват капилярите, имат холагонно, диуретично и адстрингентно действие. Използват се при хипо- и авитаминоза, при пролетна умора, състояния след тежко боледуване. Подкрепят защитните сили на организма, повишават жизнения тонус, активират обмяната на веществата.
Освен че се бори успешно с инфекциите, шипката повишава умствената работоспособност, укрепва сърдечно-съдовата система, предпазва ставите от артритни заболявания.
Преди да бъдат открити дезинфекциращите средства лечението с шипка било нещо обикновено. Съвременните учени подтвърждават силното бактерицидно действие на плодовете на шипката. Препаратите, създадени на тяхна основа, се използват за лечение на кожни заболявания и язви. Плодовете на шипката са полезни и при заболявания на отделителната и полова система. Те са суровина и за производство на жлъчногонни средства.
От медицинска гледна то полезни са всички части на шипката, но най-вече семената.
Семената са диуретици и когато се изсушат и стрият на прах, могат да се използват като лекарство срещу камъни в пикочния мехур. Дозата е около една чаена лъжица, размита в чаша вода.
Помагат и при разстройство – за затягане на стомаха, премахват треската при висока температура, препоръчват се при кашлица, анемия и скорбут. Най-добрият начин за запазване на ценните вещества в растението е, като се консервира.
Листата на шипката също са били използвани като съставка за чай.
Чай от листата и семената на растението може да се купи от почти всяка аптека.
Противопоказания
Шипката е силно природно средство, затова една консултация с лекар никога не е излишна.
• Отварата от шипка съдържа голямо количество киселини, затова не се препоръчва при заболявания на стомаха с повишена киселинност.
• След всеки прием на настойка от шипка се препоръчва да се изплаква устата с вода, за да се избегне повреждането на емайла на зъбите.
• Шипката повишава кръвосъсирването, затова не следва да се приема при тромбофлебит и сърдечна недостатъчност.
Шипковата отвара е целебен еликсир, който помага на хората да запазят двете най-главни неща в живота – здравето и любовта, пише margaritta.net
