Секретният доклад на Алекс Алексиев, който убеди Рейгън да доставят легендарните ракети „Стингър” на муджахидините

Георги Георгиев

Докладът, който Алекс Алексиев изнася на заседанието, проведено от Сенатската комисия по разузнаване във Вашингтон, окръг Колумбия, 26 септември 1984, ще промени коренно отношението към руската агресия в Афганистан и ще постави

началото на края на руската инвазия

Алексиев ще успее да убеди администрацията на Рейгън, че е необходимо да се доставят ракети „Стингър” за муджахидините в Афганистан.

Алекс Алексиев е син на големия български художник и карикатурист Райко Алексиев.

След окупацията на България от Червената армия баща му е арестуван и зверски убит по заповед на руснаците, заради карикатурите на Сталин, които е публикувал в български вестници.

Майка му е изпратена в концлагер, а малкият Алекс е отгледан от роднини. Впоследствие успява да избяга от България.

Завършва магистратура по политология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, след което работи като политически анализатор за изследователски център към RAND Corporation.

В началото на руската агресия в Афганистан администрацията на Джими Картър неглижира ситуацията и апелите на Алексиев за решителна намеса остават неразбрани.

Ситуацията се променя, след като Роналд Рейгън влиза в Белия дом.

Като експерт по съветология и ислямски фундаментализъм, анализите на Алексиев са все по-търсени от експертите по национална сигурност и разузнаване

В доклада си, представен пред сенатската, комисия Алексиев обсъжда три измерения на съветската стратегия за победа на съпротивата и затвърждаване на нейното управление в Афганистан.

Трябва да уточним, че Алекс Алексиев многократно пътува до Афганистан и прекарва там почти 8 години, живеейки с пущуните – основния противник на руските окупатори и добре е изучил местните нрави и противоречията между племената. С очите си вижда резултатите от гражданската война, руския терор срещу местното население и прави всичко възможно

да обедини Съпротивата,

като едновременно с това трябва да убеди администрацията на Рейгън за необходимата подкрепа.
В доклада си Алексиев сочи, че първият стълб на руските окупатори е военната сила.

Прави точен анализ на руската стратегия и тактика, в който посочва, че целта на агресора е да постигне максимални резултати с минимални средства.

СССР използва във войната около 3% от военния си потенциал, но Алексиев уточнява, че те използват добре познати

нацистки практики,

насочени срещу цивилното население.

Муджахидините са подкрепяни от местното население и за да предотврати това, руската армия обезлюдява цели региони чрез терор. Масирани бомбардировки над селата, които оказват подкрепа на партизаните, унищожаване на посевите с напалм, миниране на нивите с противопехотни мини, разрушаване на напоителните системи.

Трябва да знаете, че жертвите, които дава афганистанският народ в тази война, надвишават 3 милиона човека. 80 % са цивилни. Жени, деца, старци, селяни.

Руските хеликоптери и самолети буквално сриват цели села с масирани бомбардировки, след което влиза пехотата, която разрушава напоителни системи, минира нивите и екзекутира оцелелите.

Тези съветски тактики, съчетани с практиката за установяване на огнен килим, силно миниран периметър около повечето градове и по ключови магистрали е довело до унищожаването на голяма част от най-продуктивната земя. Селскостопанското производство е спаднало до 20-25% от нивата преди 1979 г.

В Афганистан цари глад.

Алексиев отчита, че междуособните племенни противоречия също са пречка пред организиране на ефективна съпротива и това е причината да живее при пущуните 8 години, в които се опитва да преодолее противоречията между тях и другите племенни вождове.

В доклада си Алексиев отчита и политическите аспекти на съветизацията – индоктриниране на елита, родствените връзки в Северен Афганистан между местното население и таджики, узбеки и туркмени от другата страна на границата, обещанията за светло бъдеще, предоставяне на помощи за селскостопанските райони, които са под руска окупация, съчетана с унищожение на посевите в районите, които не са под контрола на руснаците.

Алексиев отчита, че муджахидините са безсилни срещу руската авиация, защото разполагат само със зенитни картечници, а във военно отношение при всяка операция руснаците разчитат на въздушна подкрепа от хеликоптери и самолети, като целят контрол само над плодородните земи в долините.

Голямата заслуга на Алексиев:

успява да убеди администрацията на Рейгън, че трябва да доставят легендарните ракети „Стингър” на муджахидините.

FIM-92 Stinger е преносим зенитно-ракетен комплекс със самонасочване, въведен на въоръжение през 1981 г. Ракетите „Стингър“ са компактни и лесни за пренасяне. Ракетата има обсег от 4800 м. и тежи само 15,2 кг. С тази ракета и баба ми може да свали всеки руски самолет само с натискане на едно копче.

След като изнася доклада пред сенатската комисия, Алекс Алексиев продължава упорито да лобира за организиране на доставки на ракети Стингър и друго високо технологично оборудване за партизаните в Афганистан. Бързо успява, защото още в края на следващата година е организирана операция по доставка за муджахидините на първите Stinger по тайни канали и започва обучение от инструктори, а през 1986 г. руските самолети и хеликоптери започват да падат като презрели круши.

Атакувани със Stinger са общо 340 цели, като са свалени общо 269 хеликоптери и самолети. Над 80% ефективност!

Разправата с пленените руски пилоти е жестока. Разстрел на място. За муджахидините тези агресори са

убийците на техните роднини,

жени, деца и бащи в селата.

Руските пилоти започват да се страхуват да летят над територии, контролирани от муджахидините и наказателните фашистки акции срещу афганските села постепенно намаляват. Военното командване е принудено да смени бойната тактика и постепенно да се свие около големите градове.

Междувременно Алекс Алексиев продължава да работи при пущуните в опит да преодолее различията между отделните афгански кланове и племена.

Явно успява, защото през 1989 г. руските окупатори са принудени да напуснат Афганистан

победени, с наведени глави и с изути гащи

Алекс Алексиев, като един истински и достоен българин, е отмъстил на руските окупатори за убийството на баща си.

За нас Алекс Алексиев ще остане в спомените ни като един достоен наследник на делото на баща си, истински патриот и демократ, който и до последния си миг милееше за Родината си и я носеше в сърцето си.

Поклон пред делото на този Голям Българин!

Публикувано със съгласието на Faktor.bg