Селото, край което вече се чуват ударите на брадвите и викове на изтощение от битките във Фермата: Време за пробуждане, е със стара и богата история.
На 40 км западно от София и на 6 км източно от Годеч, в полите на Западна Стара планина се е сгушило малкото селце Шума, съставено от 4-те махали: Странье, Вакарел, Рекето и Село.
В Шума е имало училище, читалище, но като повечето планински, български села обезлюдява и през 2020 година там са преброени 211 жители, а до 9.IX.1944 г. село Шума е било едно от най-богатите и многолюдни села в Годечко. Населението му през 1934 г. е брояло 1040 жители. Но пък сградата на кметството им е обновена, както и паметникът на 17-те войници, загинали във войните през 1912-1913 г.
Селището има интересна и богата история, събрана и разказана от Венцислав Жеков. От останките от крепост върху намиращото се южно от селото възвишение Градище (над Шумския манастир) се предполага, че укреплението е имало и принадлежащо му селище. Вероятно това древно селище е било разположено на или в близост до стария римски път, който малко по-на юг пресичал Чепън планина и водел към Сердика (дн. София). Част от трасето му може да се проследи при близкото село Цръклевци. Съществуването на античния път е отразено и в местните предания, според които той е функционирал и през средновековието: „От тук е минавал стар път от римско време, който водел към Цариград. По време на Османската империя, когато турците минавали оттук, извършвали грабежи. Това принудило жителите на селото да се изтеглят към планината – в гората, където било по-безопасно, защото било далеч от пътя.”
Край красавицата на Фермата 7 хвърчат цепеници
Не е известно времето на възникване на село Шума, но се знае, че то е старо средновековно селище. Според местната народна памет, първоначално селището се е намирало в местността „Старо село” между днешната махала Вакарел и манастира „Св. Архангел Михаил”.
Името на средновековното селище не е известно, но за произхода на името на днешното село легендата продължава така: „Когато турците минавали по този път, те се озадачили къде са хората и попитали пътници, които им казали, че жителите на селото са “у шумако” или “в шумака”, тоест – в гората, в шумата.”. Така селото започнало да се нарича „Шума”. Някои местни казват, че „името на селото било “Шумата” или поне, че имало такава местност, която се намирала в рамките на днешното село Шума и обхващала дори горните махали – чак до Страньието.”
Вероятността тези легенди да имат реално историческо потвърждение е голяма. Освен, че из околността се намират материални следи от стария път, минаването му през описаните от легендите тукашни места се потвърждава и от особеностите на релефа – там е долина и е сравнително равно.
Друго свидетелство за старинността на селището е близкият Шумски манастир, чийто храм е изграден (XIX в.) върху основите на стара средновековна църква от XIX в.
След първоначалната миграция на селото към настоящото му средище – махалата Село, е имало и второ движение, само на част от населението, към по-отдалечени райони, като например днешната махала Странье, чието наименование визуализира населено място, намиращо се “встрани”, или “отстрани”.
Впоследствие селището постепенно се разраствало, по естествен път започнали да се образуват нови махали на основата на родовата принадлежност. Поради това и имената им са свързани предимно с името на рода, на своеобразния старейшина на рода, или просто – на човека, който първи се е заселил в дадения район и е започнал да гради дом тук и около когото после са били издигнати останалите къщи на другите негови родственици.
Освен споменатия Шумски манастир „Св. архангел Михаил”, голяма роля за запазването на вярата и националната идентичност на местните хора през османското робство, са оказали здраво застъпените християнски традиции, намирали изражение чрез големия брой оброчни места – оброчища. Такива в землището на село Шума могат да се посочат : оброк „Св. Тодор”, оброк с неизвестен светец и др.
Седми сезон на „Фермата“ стартира с благородна мисия, която ще докосне дълбоко зрителите и ще им припомни непреходните български ценности, традиции и духовност.
Форматът тази година поставя на участниците най-значимата и възвишена кауза до този момент.
В продължение на няколко месеца състезателите във „Фермата“ 7 ще направят всичко по силите си, за да вдъхнат живот на изоставения възрожденски манастир „Свети Архангел Михаил“ в село Шума и заедно да съградят работещо стопанство, което да изхранва монасите. Предстоящата надпревара не само ще подложи на тежки изпитания претендентите, но и ще докаже, че има битки, в които личният комфорт отстъпва в името на по-голяма и смислена кауза.
