Село Борово „тръгнало“ от три турски чифлика

Село Борово е разположено на 22 км южно от Стара Загора. Обхваща част от Старозагорското поле и североизточната част от Чирпанските възвишения.

Данни за съществуването на селото има още от 1770 година. Първоначално селото е било разположено в месността „Юрта“. След опожаряването му се е заселило на днешното си място, където е имало 3 турски чифлика. За основатели на новото селище се считат трима души като главна роля за преселването играе Иван Денев.

Българщината. Читалище „Св. Патриарх Евтимий“, с. Борово

През своето съществуване селото е известно с две имена – Чараджии и Борово, преименувано с царски указ през 1907 година.

В миналото селото е наброявало 500 човека, а сега наброява 75 жители с постоянен адрес. Това малко село е дало за независимостта и утвърждаването на България като свободна държава 15 свидни жертви.

Територията на кметството е почти равнинна с богата черноземна почва, което създава добри условия за развитие на земеделието. Основен предмет на дейност е зърнопроизводството. Обработваемата площ е около 8400 дка.

И в миналото, и сега, всички жители на село Борово са с българско самосъзнание и православно вероизповедание. Южно от селото преди много години е бил построен православен параклис, известен като „Аязмото“, в който е имало извор с лековита вода, поради което е бил известен и посещаван както от жителите на Борово, така и от съседните села.

На север от селото се спускат южните склонове на средна гора, създавайки приятна гледка на преливане на живописната планина към плодородната равнина.