Categories: Свободна Европа

Серж Танкиян, за когото да бъдеш изпълнител просто не е достатъчно

На 7-годишна възраст Серж Танкиян се сблъсква с ужаса на войната за първи път. Бомби падат близо до дома и училището му в Бейрут по време на ливанската гражданска война. Семейството му бяга в Лос Анжелис, където започва животът си наново.

Скоро след това той научава от дядо си за арменския геноцид, в който са загинали предците му. Баща му има правни проблеми и Серж превежда и се справя със съдебни дела още като тийнейджър, защото най-добре говори английски. Така детството му всъщност приключва рано, а той съзрява бързо. По нищо не личи, че десетилетие по-късно той ще е сред най-известните рок музиканти.

„Аз не съм излязъл от „училището по рок“ в тийнейджърските си години. Мостът към музиката беше много дълга битка за мен“, казва Танкиян в интервю за Grammy.com.

“Докато на другите младежи родителите им са им взели барабан и те са започнали да свирят на 7–8 години. Те знаят, че това е, което искат да правят цял живот, искат да са на сцената. Аз никога дори не съм мислил за сцената. Дори когато свирех, никога не съм мислил за изпълнение“, допълва той.

Танкиян открива интереса си към музиката чак на 24, но скоро след това заедно с колеги от университета основават System of a Down. Хеви метъл групата издава невероятно успешни пет албума между 1998 и 2005 г.

Тя става международно известна с втория си албум от 2001 г. Toxicity. Той е продаден в 5 милиона копия в страната и водещият сингъл „Chop Suey!“ е номиниран за награда „Грами“ за най-добро метъл изпълнение. През 2006 г. групата взима и Златен грамофон за най-добро хард рок изпълнение за песента „B.Y.O.B.“ Днес клипът на песента има близо 1 милиард гледания в YouTube.

Това обаче не е най-важното за вокалиста Серж Танкиян. Той казва, че от съвсем рано в музикалната си кариера осъзнава, че да забавляваш феновете не е достатъчно. Трябва да използваш силата на изкуството за активизъм.

„Винаги казвам, че трябва да направите избор в началото на кариерата си: искате ли да бъдете изпълнител или искате да бъдете артист?“, казва Танкиян в интервю за изданието Treble.

„Защото не е обезателно това да са еднакви неща. Изпълнителят може да забавлява, но работата на артиста е също така да изрича истините на своето време и да бъде честен представител на всичко, което се случва в обществото“, пояснява той.

System of a Down по време на концерт в Ню Йорк през 2005 г.

Най-голямата му кауза вероятно е за разпространяването на информация за геноцида, проведен от Османската империя в края на XIX век над арменското население. Днешна Турция не признава случилото се като геноцид, а американските президенти също избягват да използват термина. Все пак на 12 декември 2019 година Сенатът на САЩ признава официално арменския геноцид. Той е признат и от Европейския парламент, както и десетки държави.

В първите години на 21-и век обаче в САЩ това все още е тема табу. А това гневи Сарж Танкиян, чиито прародители са загинали по време на случилото се.

„Дядо ми е оцелял от този геноцид. Той ни разказа историята. Исках да знае, че преди да умре, ние се борихме за паметта му, паметта на семейството му, цялото му поколение и това, за което се е борил през живота си“, казва музикантът.

Друга кауза в изкуството на Танкиян е антивоенната. Редица от песните на System of a Down са именно на тази тематика – за безсмислието на войната и убийството на цивилни.

„Смятам, че признаването на арменския геноцид е едно от най-големите немузикални наследства на групата. Това е върхът на планината за тази група. Невероятно се гордея с това, че успяхме да помогнем“, казва той.

По думите му именно различия във вижданията кое е по-важно за бандата – музиката или каузата, водят до разделянето на System of a Down през 2006 г.

Серж Танкиян през 2014 г. по време на концерт в Калифорния.

Оттогава Танкиян продължава да се занимава с музика, както и с активизъм. Музикантът издава два солови албума – Elect the Dead (2007) и Imperfect Harmonies (2010). Той е част и от няколко организации, които лобират за различни социални каузи.

„Да станеш активист и да създадеш искра за някой да се бори срещу своя несправедливост. Мисля, че това е огромно. Мисля, че това е една от най-важните функции на изкуството – просто да си изпълнител не е достатъчно“, казва още той.

Arhiv