Силните момичета… Обикнат ли, е доживотно вричане…

Не молят за милост. Воюват сами.
Здраво стъпват на земята.Крачат
с пресъхнали от болката очи.
Силуета на мрака разсичат.
Своята крехкост не помнят отдавна.
Чужди пътища не пресичат,
даже, когато свой път си нямат.
И не чакат някой да ги обича.
Не вярват в думите без смисъл.
Обикнат ли, е доживотно вричане –
с душа и плът, и мисъл.
Коравите момичета красиви са.
Под бронята си крият същината.
Не се усмихват. Мълчаливи са.
И имат страшни белези в сърцата.
Те знаят колко трудно е да дишаш.
И щастието да броиш на пръсти.
И нямат нищо на света в излишък –
само сила – да умират и възкръсват.