Скандалът продължава Настоявам за конкурс

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 61, 1991 г.
Скандалът продължава
Настоявам за конкурс
Може би дължа известно извинение за малко закъснялата реакция по повод разгорещената дискусия за бъдещия уредник на Дом „Литературна Стара Загора“. В интерес на истината трябва да кажа, че дирекция „Културно-историческо наследство“ не беше уведомена официално за намеренията на ВрИК при ОбНС новият уредник да бъде назначен без конкурс. Доколкото разбрах, подобна консултация не е направена и с организационно-методическия център на музеите в страната – отдел „Музеи и недвижими паметници на културата“ при Министерството на културата. За тези намерения лично аз научих по странични пътища. Разбира се, веднага проведох разговор с г-н Кр. Костов, началник на управление „Образование, култура, здравеопазване, социални грижи и трудова заетост“, в който изразих моето и това на специалистите в Историческия музей становище по въпроса. Не ми е известно дали г-н Костов е оповестил това наше становище във ВрИК, или го е задържал за себе си. Ясно е обаче, че ВрИК не е променил неправомерното си решение, което ме и предизвика да реагирам публично. Моята и таи на колегите ми реакция се състои в това, че ние категорично възразяваме против решението новият уредник да се назначи, без да се проведе допълнително конкурс. Мотивите ни за тази наша позиция са следните: Първо, Дом „Литературна Стара Загора“ е музейна институция и работещите в него специалисти са не само по длъжностно наименование, но и по длъжностна характеристика МУЗЕЙНИ УРЕДНИЦИ. Те ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да бъдат с висше образование /в случая за предпочитане са специалистите „българска филология“ или „история“/. Основните, пък и специфичните задължения на тези музейни уредници са да извършват СЪБИРАТЕЛСКА, МУЗЕЙНОФОНДОВА, НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА, ЕКСПОЗИЦИОННА И ПОПУЛЯРИЗАТОРСКА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНА ДЕЙНОСТ, свързани с профила на музея. Искам да уверя членовете на ВрИК и нашата общественост, че изброените видове музейни дейности изискват висша степен на квалификация по проблемите на музейното дело. Тук особено искам да подчертая научноизследователската дейност, която е гръбнакът във всички останали направления на музейната работа. Искам и да напомня, че споменатите музейни дейности, поне досега, се извършват от двама музейни уредници на едно много добро, бих казал, завидно равнище. В резултат на това днес Дом „Литературна Стара Загора“ е един от утвърдените литературни музеи в страната и от тези позиции той не бива в никакъв случай да отстъпва. Ето защо, поради тези прости, но категорични изисквания, не е възможно да се назначи човек със средно образование, какъвто е въпросният кандидат – поетът Жеко Христов. Подценяването на това изискване е проява на пренебрежително отношение към този наш изявен културен институт.
Тук не става дума за това доколко уважаваният от мен Жеко Христов е повече или по-малко изявен поет и най-малко аз се осмелявам да оспорвам неговите поетически дарования и постижения, а за това, че не притежава необходимата музейна квалификация за тази длъжност. Мисля, че той дори би се чувствал неудобно в изпълнението на този пост. Второ. Знаем, че за въпросната длъжност има и други кандидати и всички притежават необходимото висше образование. При това някои от тях са и членове на творчески съюзи, в това число и на СБП. Считаме, че ако тези кандидати не бъдат допуснати поне до конкурс, това ще бъде чиста проба беззаконие. Трето. Няколко думи по гневната защита на г-н Петър Тонков на безконкурсното начало, в подкрепа на Ж. Христов /в. „7 + 7“ от 10-16 юли т.г./. Мисля, че тя беше излишна, защото вижда се, че не може да бъде мотивирана от никаква гледна точка. В раздразнението си той дори, струва ми се, неоснователно огорчи г-жа Св. Попова, която първа „дръзна“ да се противопостави на това несправедливо, и по стил и метод повтарящо стари рецидиви, изпълкомско решение. А колкото до неговите /т.е. Тонковите/ мотиви, че въобще нямат опорни точки. Та що за мотив е например обвинението му, че същата госпожа Попова някога е била назначена в Радио Стара Загора от „небезизвестния Г. Матев“. По силата на тази „Тонкова“ логика, представете си, че надникнем и в неговата заповед и се окаже, че под нея стои подписът на още по-голямо „величие“ от „онова“ време. тогава какво ще правим с „небезизвестния Петър Тонков“? Опазил го Господ! Несериозно е, г-н Тонков, нали? Не само като мотив, но и като подход и морал. Или да вземем по-нататък напъните на същия автор да обоснове непоклатимостта на „колективната преценка“, „проверката на организаторските и творческите качества на конкретния кандидат“. На както стана вече ясно, г-н Тонков генерално се е разминал с истинските качества и професионалната подготовка, които трябва да обладава кандидатът за това конкретно МУЗЕЙНО УРЕДНИЧЕСКО МЯСТО. Стана ясно, че „конкретният кандидат“ Ж.Христов не притежава подобни качества и подготовка, или в най-добрия случай той трябва да ги докаже в честно конкурсно изпитание. Съвършено неправилно е и заключението на П.Тонков, че най-компетентното жури, което трябва да обсъди кой да заеме това място, са старозагорските писатели, техните дружества и СБП. Естествено, че в журито ще има техен представител, но толкова. Интересно защо г-т Тонков не прояви такава загриженост например при провеждането на уредническите конкурси през последните 6-7 години в къща-музей „Гео Милев“? За там изискванията към кандидатите бяха безкомпромисни и единствено резултатите от конкурса бяха валидното решение. А иначе г-н Тонков е за конкурсното начало. Той дори моли читателите да „не бъде разбран неправилно“. декларира, че „по принцип е за демократичното конкурсно начало“. Е, и тогава? Така че нека да спрем с общите, абстрактни и никого не убеждаващи оценки и препоръки и в крайна сметка, г-н Тонков, нека, както се казва, „всяка жаба да си знае гьола“. Едва ли бих дръзнал да надничам и най-малкото да противостоя на литературно-критическите Ви анализи и оценки на творчеството на многоуважавания старозагорски поет Ж.Христов. Не ни се месете обаче и в нашия, не по-малко труден и достоен за уважение „музеен занаят“. Извинявам се, но с доктринерските си оценки, че той /Ж.Христов, б.м./ „има достатъчно качества за този пост“, въз основа на наличните 8, с безспорни художествени качества, стихосбирки на поета. Вие само демонстрирате липсата на елементарни познания в областта на музейното дело. Затова Ви напомних и приказката за гьола! Извинявайте! Уважаеми членове на ВрИК, още веднъж искам ясно и категорично да заявя, че като имам предвид изреченото дотук, считам решението ви за неправомерно и в нормативно-правно, и в морално отношение. За да бъдем верни на принципите на времето и на общочовешките норми, настоятелно моля да бъде обявен конкурс за УРЕДНИК НА ДОМ „ЛИТЕРАТУРНА СТАРА ЗАГОРА“.
Ст.н.с. Христо БУЮКЛИЕВ директор на дирекция „Културно-историческо наследство“ в Стара Загора

Бележка на редакцията:
Отвореното писмо на г-н Буюклиев е адресирано до членовете на ВрИК на ОбНС, а копия са изпратени до началника на отдел „Музеи и недвижими паметници на културата“ при Министерството на културата, до г-н Петър тонков и до в. „Стара Загора“. ВрИК при ОбНС и до днес не е дал отговор на публикациите около този скандален случай, който очевидно не може да има нищо общо с демокрацията, а е по-скоро крачка назад към недалечното ни минало, когато подобни рецидиви се решаваха на чашка или по телефон. Що се отнася до еднаквите мнения на г-н П.Тонков и ВрИК за безконкурсното назначаване в конкретния случай, ще напомним само, че съпругата на П.Тонков е член на ВрИК при оБнс. Вярваме, че ВрИК при ОбНС ще даде аргументиран отговор на публикациите във в. „Стара Загора“.