„Скачаха в окопите ни, хвърляха гранати“. Украински десантчици разказват за боевете край Бахмут

Евгений Пригожин – основателят на частната военна компания „Вагнер“, която се сражава активно в Бахмут наред с редовната руска армия, периодично съобщава, че градът е превзет. Наскоро публикува видео, заснето с камера за нощно виждане, в което развява руското знаме и твърди, че го поставя върху сградата на администрацията там.

От украинската армия отвърнаха, че става дума за напълно разрушена сграда, която реално не съществува. И за пореден път от Киев отрекоха, че са загубили контрола над Бахмут, а отбраната му продължава.

„Там е много, много сложно. В някои части на Бахмут има успех – вървим напред, когато нямаме успех, се оттегляме обратно на позициите си. Това се случва всеки ден. Но ние сме в Бахмут, врагът не го контролира“, каза на 5 април вечерта украинският президент Володимир Зеленски.

Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ, потвърди, че украинските военни не са били прогонени, описвайки сраженията като „доста, доста ожесточени и доста оспорвани“.

„Дори и руснаците да го превземат, това няма да промени динамиката на бойното поле от стратегическа гледна точка“, каза той, като потвърди мнението на западни анализатори, че Бахмут има по-скоро символична стойност за Москва.

„Нещо влетя в къщата, всичко започна да гори“

Един от най-важните райони в Бахмут се държи от 80-а десантно-щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Именно в близост до нейните позиции руските войски непрекъснато атакуват, опитвайки се окончателно да обкръжат града. Военнослужещите от бригадата разказаха пред Current time за сраженията, в които са участвали през последните седмици, и за това каква е фронтовата линия в района.

„В нашия район ситуацията е под контрол. Веднага след като започнахме отбраната тук, врагът се опитваше да ни атакува активно в продължение на три седмици“, казва един от бойците – Дмитрий. – „Но не успява да постигне успех, понесе тежки загуби по нашето направление“.

Сега, според Дмитрий, атаките на руските войски не са спрели напълно, но са станали по-малко интензивни. Въпреки това той казва, че руските сили не бива да бъдат подценявани – според него най-вероятно частичното затишие се дължи само на факта, че са разбрали, че няма да е възможно да пробият с малко кръв и обмислят нова тактика.

„Имаше моменти, когато атакуваха през нощта, а понякога и през целия ден“, казва още Дмитрий. – „И така, едната група влиза – тя не успява, другата влиза от другата страна. Това е тяхната тактика – ако целта им е да заемат някаква позиция, не щадят хора – изпращат много, много групи“.

Бойният му другар – Анатолий, описва друг опит за руско нападение. Всичко започва с брутален обстрел.

„Опитаха се под целия този артилерийски огън да щурмуват позициите ни. Буквално скачаха в окопите ни, хвърляха гранати по нас“, разказва той за деня на атаката. И добавя че „от 9 сутринта до почти 6 вечерта беше ад, истински ад!“. Украинските войници обаче реагират бързо – „свършиха чудесна работа, направиха всичко възможно, за да задържим позициите си“, казва Анатолий.

Тактиката, използвана от руските войски, е наричана от украинските военни „пробиване“ и „сондиране“.

„Нека го кажа така: преди месец врагът атакуваше навсякъде. Но сега са избрали някои приоритетни направления. Опитват да атакуват в едно направление, ако то не работи, само се отбраняват, задържат позициите си. След това опитват в друга посока“, отбелязва Дмитрий.

Той добавя, че там, където руснаците успеят, увеличават усилията си.

„Те виждат къде стои по-слаба единица, къде има пропуски в отбраната. Това е мястото, където те могат да пробият“, допълва боецът.

А понякога, както казва Назарий, друг член на 80-та бригада, позициите просто са оставени в руини в резултат на постоянните нападения.

„Извикаха ни по спешност, казаха: елате, момчетата имат нужда от помощ, хванати са в капан в една къща“, спомня си той за една от атаките в Бахмут. – „Влязохме вътре. Разчистихме къщата, изнесохме ранените. А през нощта ни казаха: Момчета, трябва да издържим още два дни“.

Назарий разказва, че през следващите два дни той и другарите му трябвало постоянно да устояват на руските атаки:

„Нещо влетя в къщата, където бяхме, всичко започна да гори. Започнаха да се взривяват боеприпаси. Те (руснаците) започнаха да се катерят нагоре, а вече беше тъмно, нищо не се виждаше. Едната половина на входа, дясната страна, се срути. Гледаш града – а той е в руини“.

Дмитрий разказва още, че украинските военни не са постоянно в отбрана, а провеждат локални контраатаки.

„Ние постоянно провеждаме щурмови действия. Защото, ако просто водиш пасивна отбрана и не нанесеш на врага ритник в зъбите, той ще те нападне“, обяснява той. По думите му ако отбраната е активна и с елементи на щурмови действия, противникът вижда, че срещу него има сериозни подразделения. Това го прави не твърде самоуверен.

Ден по-рано украинските десантчици са провели една такава успешна контраатака. Назарий е участвал в нея:

„Приближихме се до врага, точно до окопите му, до землянки, скочихме и ги унищожихме там. Врагът не знаеше, че ние вече сме там. Те влизаха в окопите, а ние ги избивахме с гранати“.

Но тогава руските войски преминават в контраатака и се опитват да влязат в тила на украинските сили. Не успяват, казва Назарий. По думите му „противникът беше унищожен и прогонен“.

Украинските десантчици казват, че войната, която се води в момента край Бахмут, изисква внимателна подготовка и умения. Според тях руснаците се опитват да „натиснат“, като хвърлят в боя големи сили, а ВСУ трябва да действа „творчески“ в отговор.

„Хвърлянето на собствените ни хора в атаката, както прави врагът, на всяка цена, масовото смазване – това не са нашите методи“, казва Дмитрий. Според него дори украинските сили да разполагаха с повече хора, пак не биха могли да действат по начина, по който го правят руснаците. „Трябва да сме креативни във всяка операция, в зависимост от врага, условията, терена, местността“, казва войникът.

Дроновете – най-добрите разузнавачи

В същото време други украински бойци защитават Бахмут по различен начин.

Макс е украински оператор на безпилотни самолети в 30-а бригада на ВСУ, кръстена на княз Константин Островски. Воюва от 2014 г. насам, когато Русия анексира незаконно полуостров Крим и започнаха бойните действия в Донбас.

Превозното му средство е мобилен арсенал, а дроновете, които използва, са оборудвани с термобарични гранати. Макс ги пуска от дрон по руските позиции в Донбас.

„Принципът на действие е такъв, че създава огнен облак на площ до 10 квадратни метра“, показва той своето изобретение. – Гранатите, които съм направил за подразделенията, ги споделиха танковите екипажи“.

Макс има няколко висши образования, но сега приоритет му е войната. При тези условия, казва той, безпилотните самолети не живеят дълго:

„Бил съм в артилерията, пехотата и разузнаването, държал съм в ръцете си много различни оръжия. Но тези оръжия, безпилотните летателни апарати, според мен са най-ефективни в момента“, казва той.

Според него дроновете са най-добрите разузнавачи. А ако един дрон е живял една седмица, „той е дрон шампион, дрон ветеран“, допълва Макс.

Военният обяснява, че неговият дрон е най-ефективен на малки височини: операторът трябва да вижда ясно целта и да се прицелва точно.

„Нуждаем се от пряка видимост към врага. Затова първо дресираме орките с гранати Ф-1, така че когато чуят дрона, да знаят да седят в дупките си и да не стрелят. А след това се приближаваме на малка височина и насочваме термобара. Мога да унищожа от един до… таванът ми е шест“, разказва Макс.

Той казва, че руските военни са изградили дълбоки укрепления край Бахмут и ги маскират добре – трудно може да се открият от въздуха.

„Те се заравят добре, заравят се веднага. Копаят си дупки, копаят си бункери. Понякога копаят толкова много, че има цели подземни градове и дори не можеш да видиш, че са там“, казва той.

Като оператор на дрон Макс винаги заснема работата си на видеа и ги публикува в канала си в Telegram. Казва, че го прави, защото иска руските военни да знаят, че ще трябва да платят за всички разрушения и убийства в Украйна.

„Когато гранатата падне, имам усещането за приближаваща победа. Чувство, че денят не е бил пропилян“, казва Макс. Той е сигурен, че войната ще продължи, но докато имат сили, украинците ще се борят: „Нямаме право да говорим за умора“.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036