Абдуллах Бююк по време на интервю за Свободна Европа, направено по Skype. Бююк е само един от турските граждани, предаде от България на Турция. Той е под домашен арест.
“Реших да бягам заради опита за преврат”. Така започва разказа си един от седемте турски граждани, които България върна на Турция през 2016 г. Историята е дълга, а животът му – преобърнат.
От съображения за сигурност няма да разкрием самоличността му. Той е гюленист и това никога не е било тайна. Поне до 15 юли 2016 г., когато в Турция е извършен опит за преврат, а турските власти обвиняват за това проповедника Фетулах Гюлен. Оттогава все по-често се чува и думата „гюленисти“ – събирателно име, което Турция дава на хората, смятани от нея за привърженици на Гюлен.
На 10 август 2016 г. българската държава предава на Турция преследван заради политическите си убеждения гражданин. Абдуллах Бююк е задържан и екстрадиран за часове. Официалната версия е, че това се е случило заради невалидни документи. И досега остават неясни точните причини за бързото извеждане на Бююк от България.
Експулсирането му предизвика обществен скандал след като стана ясно, че той на практика е отвлечен от българските служби и предаден на Турция без да му бъде дадена възможност да оспори мярката за неотклонение.
За действията на българските власти се разбра след като турският външен министър Мевлют Чавушоглу се похвали, че България е отказала политическо убежище на бизнесмена и че екстрадицията му е в процес на подготовка. Малко по-късно турските медии обявиха, че на граничния пункт Капъкуле “терористът” е предаден от българските служби.
Това се случи след две решения на българския съд, с които беше отказана екстрадицията. Според съдиите искането на турските власти е било политически мотивирано.
На 14 октомври, за по-малко от 24 часа България предаде още седем турски граждани, които бягат от страната си, защото в Турция ги преследват. Сега за първи път говори един от тези мъже.
Документите за задържане и предаване на 7-те турски граждани са получени по реда на Закона за достъп до обществена информаци (ЗДОИ), след като МВР беше осъдено да ги предостави на две инстанции. Адвокат по делото е Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация”.
До 15 юли мъжът има добра работа, но след това е нарочен за враг. “Все едно ние сме организирали това нещо само защото сме привърженици на Гюлен”, казва той.
Прозорците на къщата и стъклата на автомобила му са били разбити с камъни. Полицията е правила обиски в дома му, докато в него не имало никого. Семейството се е превърнало в заплаха за съседите и е било принудено да се премести.
Мъжът е започнал да се укрива. Паспорът му е отнет седмица след опита за преврат. “Имах две възможности: да се предам в полицията или да напусна страната. Гледахме по новините, какво се случва с тези, които се предаваха на полицията и аз реших да напусна страната”, казва той.
Укрива се в продължение на няколко месеца. Не е лесно и да избяга. Намира трафикант, който срещу 6 хиляди евро организира извеждането му с камион през България до Полша. “Бяхме 9 души. Запознахме се в тира”.
Успяват да прекосят България, но са разкрити на “Дунав мост” в Румъния.
Беглецът иска убежище още в Румъния и отказва да подписва документи. Но това не помага. “Полицаят каза, че дори и да не подпиша, пак ще ме върнат”, казва той. Така групата се изправя пред българските гранични власти.
“Когато влязохме в България ни накараха пак да попълним документ. Пишеше дали искаме преводач и адвокат, и ние посочихме, че искаме. Когато им дадохме документите, те ги взеха, скъсаха ги и ги хвърлиха в коша. Първият документ беше на английски, затова разбрах [какво пише]. След това ни накараха да подпишем готови, попълнени документи, като започнаха да ни притискат. Отношението им стана по-грубо и подписахме насила. Пишеше пак същите неща, но бяха отметнали, че не искаме преводач, адвокат и убежище”.
Следват разпити и отново въпроса за убежище. “Казаха ни на всички да напишем молба за убежище на празен лист в свободен текст. След това прибраха документите”. Така задържаните се оказват с два взаимно-изключващи се документа – един, с който се отакзват и един, с който искат убежище. Служителите им обясняват, че съдът ще реши какво ще се случи.
Турските граждани са натоварени и закарани в бежански център близо до Свиленград. “Качиха ни на втория и третия етаж. Успях само да си измия лицето. Изкараха ме от тоалетната”.
Следват белезници и предаване на турските власти.
Кошмарът започва след като задържаният е поет от службата за борба с тероризма. Натоварен е в кола, която не бърза да стигне до крайната цел. Спира периодично. “Казваха ми: разказвай! Слагаха ми качулка на главата, водеха ме встрани и ме биеха. Третият или четвъртият път, като ме изведоха, ми казаха, че на това място са умрели много хора. Стреляха покрай ушите ми през цялото време”.
Тук мъжът започва да плаче. “Бях в шок. По някое време съм загубил съзнание. Това беше едно пътуване към вечността. Не знаех, какво искат да им кажа”.
В затвора следват дни на изтезания. “Един от методите беше тъкмо когато си легнеш – идват и те събуждат, слагат ти качулка и те бият. Първите дни беше с юмруци. След това го правеха с палки. Изтезанията ставаха все по-сериозни. Събличаха ни и ни измъчваха с електричество. Имаше опити за изнасилване с палки. През цялото време ми казваха: говори, говори – кой щяхте да сложите за президент, ако беше успял превратът! Не знаех какво да говоря. Аз нямах общо с това”.
Лекарските прегледи са ежедневни, формални и в присъствието на 10 полицаи. Думата “изтезание” е забранена. Започват да го убеждават да даде имената на няколко души, срещу което да го пуснат и да го възстановят на работа. “Кого да натопя! Аз нищо не знам. След това бях изправен пред съд, където отново ме караха да подпиша доноснически документ”, казва той. Мъжът лежи в затвора почти две години. Освободен е по здравословни причини. Без присъда.
Срещу 20 хиляди евро организира второ бягство с част от семейството си. Излизат нелегално през река Марица в Гърция. Сега той и част от семейството му се намират в страна от Западна Европа – с бежански статут и с възможност за постоянно пребиваване. Когато се съвземе и ако намери адвокат, иска да съди България.
“В документите, които МВР предостави, има данни за незаконно задържане и предаване на седемте турски граждани”, казва адвокат Александър Кашъмов. Според него са налице неустановени факти, на базата на които са издадени заповедите им за принудително отвеждане до границата и това прави действията на българските власти подозрителни.
Заповедта за полицейско задържане е издадена в 6.00 ч. на 14 октомври 2016 г. на ГКПП Русе. Следва разпореждане за отвеждане в център за временно настаняване на чужденци. В него пише, че то може да се обжалва, както и че задържанто лице има право на адвокат и преводач. В документите има следи от подпис на преводач, но не и на адвокат.
Заповедите за принудително настаняване в дом за временно задържане на чужденци не са подписани от турските граждани. Това се случва в 18 ч. на ГКПП-Русе. На 15.10. 2016 г. турските граждани вече са предадени за извеждане през ГКПП-Капитан Андреево. Според адвокат Кашъмов правата на задържаните са нарушени, защото независимо, че е записано “предварително изпълнение”, то също може да бъде обжалвано в 3-дневен срок.
В България тогава няма официални съобщения за акцията. Но в Турция това е новина. София е върнала заподозрени в опита за преврат. Така турските медии разгласяват предаването на седемте бегълци. Опозиционният вестник “Заман” написа, че сред арестуваните са полицейски шефове, университетски преподавател и журналист.
На извънредна пресконференция от българската Гранична полиция обявяват, че мъжете не са поискали политическа закрила.
Това е вторият случай на подозрително бързо предаване на турски граждани след експулсирането на Абдуллах Бююк. Още тогава действията на властите предизвикват остра обществена реакция заради погазването на редица закони и нарушаване на човешки права. Това се случва и въпреки двете постановления на съда, че “че поисканата екстрадиция е политически мотивирана и има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения”.
Информацията по случая “Бююк” е оскъдна, защото извеждането му е аргументирано със заплаха за националната сигурност, въпреки че официално за причина се смята неуреден статут.
След три години и половина в затвора Бююк е под домашен арест и гривна за проследяване на крака. Не желае да говори, какво се е случило с него в Турция, защото информацията за това може да му навреди.
Обвинението срещу него е за членство в терористична организация, пропагандиране на тероризъм и управление на терористична организация.
В България случаят изглежда затворена страница за управляващите. С една малка подбробност.
Джипът, който е задържан заедно с неговото задържане, е скъп и нов автомобил. След времето, прекарано в турския затвор, Бююк си иска обратно колата, защото по документи е негова. Към 2016 г. колата струва 45 хиляди евро.
Миналата година Бююк подава сигнал за отнемане на имущество в България. Отговорът на разследващите е такъв: лицето, което кара колата, я съхранява.
Генка ШИКЕРОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Иде един от 12-те велики православни празници, двоен повод за радост и за близо 8500…