Слаш, който се крие под шапката, за да може да свири

Цилиндрична черна шапка с колан. Под нея иззад черни ситни къдрици стърчи запалена цигара. Лице рядко се вижда. Но няма и нужда – зад това описание едва ли някой може да сбърка Слаш.

Трудно би се намерил и меломан, който да не различи музика, излязла изпод пръстите на китариста – подгласник на легендарния Джими Хендрикс в класацията на списание „Тайм“ за десетимата най-добри изпълнители на електрическа китара в света.

Името му, което, разбира се, не е Слаш, е и в топ 100 на най-великите китаристи за всички времена според „Ролинг Стоун“. А рифът от парчето на бандата, която го изстрелва на върха на хранителната верига в рок музиката – Guns N’ Roses – „Sweet Child O`Mine“ – е еднолично на върха в класацията за най-добър китарен риф.

Днес той не пуши, отдавна не пие, казва, че новата дрога вече е само музиката. Но още носи шапка, има къдрици и не спира да свири. На 23 юли навършва 59 години. И е Човек на деня на Свободна Европа.

Слаш е роден с името Сол Хъдсън през 1965 г. в Хампстед, Лондон, но едва шестгодишен се мести в Лос Анджелис, САЩ. Родителите му – британски художник и американска чернокожа модна дизайнерка – са в развлекателната индустрия, затова решението не е изненадващо.

Още като дете бъдещата рок звезда получава прякора си Слаш – дава му го холивудският актьор Сиймур Касел. Мотивът на Касел – като дете „винаги бърза, препуска от едно нещо към друго“, както споделя сам приживе.

Родителите му с разделят, а Слаш се самоопределя като „проблемно дете“ в тийнейджърските си години. В края на 70-те решава да свири – първо на бас китара, защото с приятеля му Стивън Адлер – по-късно барабанист, искат да си направят група. Но когато чува учителя си Робърт Волин, преподавател в музикалното училище „Феърфакс“, да свири „Brown Sugar“ на „Ролинг Стоунс“, решава, че китарата е неговият инструмент. Баба му, при която прекарва доста време, го снабдява с фламенко китара. Така започва магията – с 12 часа свирене на ден. Всеки ден.

Освен атрибутите по главата си, Слаш почти винаги е с китара Gibson в ръце. Това е неговата марка. Днес притежава повече от 100 китари на обща стойност 1,92 млн. долара, като разработва и собствени линии.

Годината е 1983 г. Слаш и Адлер се присъединяват към бандата Hollywood Rose – там вече са бъдещият фронтмен на Guns N`Roses Аксел Роуз и Изи Страдлин. Това не продължава дълго… Бъдещата рок звезда кандидатства в глем метъл бандата Poison – но не го взимат.

През юни 1985 г. Роуз и Страдлин канят Слаш да се присъедини към новата им група Guns N’ Roses, заедно с Дъф Маккагън и Стивън Адлър. Започват участие по барове в Ел Ей.

А преди едно такова участие Слаш добавя към визията си черната филцова шапка с парче от колан в индиански стил. Причината – срам и притеснение на сцената, както сам признава години по-късно пред „Си Би Ес“.

„Влязох в един магазин, видях една шапка и си казах: „О, това изглежда готино“. Имахме шоу същата вечер“, разказва сам. „Прикритието“ на шапката, която просто можеш да нахлупиш върху много коса пред лицето си, го кара да се чувства спокоен. И се превръща в запазената му марка.

Периодът 1985-1986 г. е изключително продуктивен за бандата и Слаш, който и композира солата, не просто свири. През юли 1987 г. Guns N’ Roses издават дебютния си албум Appetite for Destruction. Той се превръща в най-продавания дебютен албум на всички времена в САЩ и съдържа някои от най-големите хитове на бандата. Следват още 4 студийни албума до 1993 г. Но със славата расте и напрежението. Една от причините са наркотиците.

Самият Слаш признава пред годините, че е имало периоди, в които отказва дрогата с алкохол, а наркотиците – с уиски. Със сигурност той не е единствената рок звезда в този режим. Същите проблеми имат и останалите от групата, Адлер дори е изгонен заради хероиновата си зависимост.

Днес Слаш от повече от десетилетие нито пие, нито използва наркотици. Причината е, че годините на злоупотреби едва не го убиват. Преди няколко години отказва и цигарите – след като майка му умира от рак на белия дроб. Е, заменя ги с никотинови дъвки, но на сцената под косата вече нищо не дими. Казва, че толкова много е пушил и пил, че се е наситил отдавна. Не му липсва, а наркотикът му е музиката – сам признава.

Разривът му с Аксел Роуз идва окончателно през 1996 г. Няколко години по-късно китаристът основава супергрупата Velvet Revolver заедно с вокалиста Скот Уейлънд (Stone Temple Pilots). Успехът е неминуем, но кратък – след два албума и „Грами“ приключва пътят ѝ през 2008 г. – въпреки няколко еднократни събирания след това.

Слаш захваща и солова кариера, като в първия си едноименен албум събира музиканти като Ози Озбърн, Сантана, Крис Корнел, Иън Астбъри, Иги Поп. Издава албуми и с вокалиста Майлс Кенеди, като с него и бандата си идва два пъти и на концерти в София.

През 2016 г. идва голямата новина за рок феновете, които са израснали с музиката от края на 80-те и началото на 90-те, когато Слаш, Аксел и компания покоряват света. Guns N’ Roses – макар бандата да не е преставала да съществува начело с Роуз и дори издаде албум – се събира отново в почти оригинален формат. Концертират заедно. Слаш свири и старите си парчета, и новите – писани, когато е вън от бандата.

Малцина знаят, че Слаш пише и кино музика – негова е част от саунтрака на „Джаки Браун“ на Куентин Тарантино.

Всички обаче знаят, че името му неслучайно е до тези на Хендрикс, Джими Пейдж и Ван Хален във вечната класация на най-добрите китаристи за всички времена.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036

Arhiv