След прекратяване на разследването. Нексо е завела дело срещу България в международен арбитражен съд в САЩ

Криптокомпанията Нексо (Nexo), която беше разследвана от прокуратурата, е завела дело срещу България в международен арбитражен съд в САЩ, съобщи сайтът Бърд и публикува линк към сайта на американската институция.

Това се случва, след като през декември Софийската градска прокуратура (СГП) прекрати разследването срещу компанията заради липса на доказателства за извършено престъпление. Година по-рано след мащабна акция в офисите ѝ в София, беше съобщено, че се разследва „организирана престъпна група, създадена с цел извършване на финансови престъпления“ – пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами.

Първоначално четирима души от компанията бяха обвинени, а двама от тях и обявени за издирване. Нексо отхвърли всички обвинения и каза, че ще съди държавата.

От съобщението на сайта на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) не става ясно какъв точно е предметът на спора. Не са публикувани и документи към иска, вижда се само, че е заведен на 18 януари. Като ищци са посочени още българските дружества Мирастар и НДС (част от групата Нексо), а като ответници – Министерството на финансите и прокуратурата, която тогава беше ръководена от отстранения главен прокурор Иван Гешев.

ICSID е част от групата на Световната банка и е независима и деполитизирана институция за уреждане на спорове чрез помирение, арбитраж или установяване на факти при спорове между инвеститор и държава.

Още миналата година един от основателите на компанията – Антони Тренчев, каза, че най-добрите фирми на глобално ниво оценяват щетите, нанесени от разследването, и че става въпрос за над 1 млрд. долара. Тогава той добави, че обмисля да заведе дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Той и съдружникът му Коста Кънчев бяха привлечени като обвиняеми, че от 2018 г. до януари 2023 г. незаконно са извършвали банкови сделки. Разследващите твърдяха, че чрез онлайн платформата Нексо те са се занимавали с кредитиране и влогонабиране, като предоставяли заеми в долари, паундове и евро на физически лица и фирми срещу получаване на лихва, както и влогове срещу изплащане на лихва.

След разпити на свидетели, включително един таен, и експертизи за 500 000 лева и справки, получени по европейски заповеди за разследване, наблюдаващите прокурори обаче са стигнали до извода, че няма доказателства за престъпление. Впоследствие от НАП и Комисията по финансов надзор съобщиха, че са проверявали, но не са открили нередности в работата на компанията.