Categories: Свободна Европа

Сложен пъзел. Кой ще управлява ЕС и НАТО

Година на избори и баланс. След средата на 2024 г. Европейският съюз трябва да излъчи новите си ръководители за следващите 5 години – председател на Европейската комисия, председател на Европейския съвет, ръководител на външната политика на Съюза.

По същото време на друг адрес, но отново в Брюксел, НАТО трябва да посочи наследник на генералния секретар Йенс Столтенберг. Той е начело вече 10 години.

Като при всяка мащабна кадрова въртележка на най-високо ниво вече има и номинации, и слухове как ще протекат разговорите. Има и въпрос – ще получи ли Източна Европа висок пост.

Какъв е възможният баланс?

Какво знаем досега

Урсула фон ден Лайен вече е официален кандидат за нов мандат начело на Европейската комисия (ЕК). Предстоят разговорите за поста на Шарл Мишел в Европейския съвет, и за този на Жозеп Борел, който сега ръководи външната политика на съюза.

Двете срещи на върха на ЕС, които вече са насрочени за 17 и 27 юни с участието на 27-те държавни и правителствени ръководители на ЕС, трябва да определят кой ще заеме ръководните позици в Съюза. Преговорите ще са при закрити врати.

Това е сложен пъзел, в който ще бъдат подбрани кандидати, отразяващи баланса между пола, политическата принадлежност (често разделена между паневропейските политически партии, представляващи дясноцентристката, лявоцентристката и либералната част) и географското положение, въпреки че компасът на страните членки понякога е неточен.

Председателят на ЕК обикновено е от политическата група, която печели най-много гласове на изборите за Европейски парламент. Те ще се проведат в периода 6-9 юни във всички 27 държави членки. Предварителните прогнози са, че Европейската народна партия (ЕНП) ще е победителят за 5-и пореден път. Десноцентристкото европейско семейство вече излъчи Фон дер Лайен за нов мандат на конгрес в Букурещ, Румъния.

Формално кой ще оглави НАТО е отделен разговор от кадровите преговори за върха на ЕС. Но 23 от 27-те държави членки на ЕС са част и от отбранителния съюз, а генералният секретар трябва да е европеец. Затова по същество двете организации имат обща банка с кандидати.

Източници от НАТО твърдят, че искат решението за наследник на Столтенберг да бъде взето през април, доста преди срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли. И, което е от решаващо значение, преди ЕС да се заплете в собствения си дневен ред за властта.

Германия, Франция, Обединеното кралство и САЩ, известни като „Четворката“, както и до 17 други държави, предимно от Запада, се обединиха зад номинацията на напускащия нидерландски министър-председател Марк Рюте за генерален секретар на НАТО.

Смятан за сигурен партньор с много опит, харесван във Вашингтон и известен като умел в отношенията с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, той изглежда достоен, макар и може би не вдъхновяващ избор.

Появи се обаче и кандидатурата на румънския президент Клаус Йоханис за генерален секретар на НАТО. Това може да бъде добре дошла промяна: да се чуе гласът на Източна Европа. Какви са шансовете?

Къде е Източна Европа

„Източна“ Европа не е официално географско или политическо понятие, но то обхваща страните от бившия съветски блок или бивша Югославия, които се присъединиха към ЕС през последните 25 години: България, Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Към тях прибавяме и държавите от региона, които са членове само на НАТО – Албания, Черна гора и Северна Македония.

Единственият „източноевропеец“, който е заемал висок пост в Брюксел, е настоящият полски министър-председател Доналд Туск

Нито един генерален секретар на НАТО не е произхождал от някоя от тези страни. През 2019 г., когато ЕС за последен път избра тримата ръководители, източният фланг беше напълно пренебрегнат. Всъщност единственият „източноевропеец“, който някога е заемал висок пост в Брюксел, е настоящият полски министър-председател Доналд Туск. Той беше председател на Европейския съвет от 2014 до 2019 г.

В НАТО вече е имало трима генерални секретари от холандски произход. Нидерландия се бори да отделя 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана – цел на НАТО от повече от десетилетие и нещо, което много източни държави, включително Румъния на Йоханис, успяват да постигнат.

Рюте, въпреки че подкрепя Украйна след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г., е смятан за „мекушав“ по отношение на Русия. Пример за това е подкрепата му за проекта „Северен поток 2“ на „Газпром“. Докато много източноевропейци отдавна предупреждават каква опасност е Кремъл.

Източници от НАТО казват, че вярват, че Рюте все пак ще спечели. Трудно е да се заобиколи „четворката“, а тя изглежда няма да се помръдне. Някои смятат, че ходът на Йоханис е „отчаян“ и „последен“, и това подхранва опасенията, че процесът на избор може да се проточи с месеци.

Единодушие и отстъпки

Друг важен фактор е единодушието. Решенията в НАТО се взимат с консенсус между 32-те вече страни членки. Но Унгария посочи, че е против Рюте, особено на фона на разправиите между Хага и Будапеща на тема унгарското върховенство на закона при управлението на Виктор Орбан.

Турция не е изразила предпочитания, но Анкара има свои собствени проблеми с Рюте. Особено на фона на турските усилия преди няколко години да се проведат политически митинги в Нидерландия, в резултат на което правителството забрани на турски официални лица да пристигат на място.

Турция и Унгария показаха, че са готови да направят допълнителни стъпки

Източник от НАТО припомни пред Свободна Европа, че „с присъединяването на Швеция към Алианса Турция и Унгария показаха, че са готови да направят допълнителни стъпки и повече, за да получат това, което искат“.

Но дали искат Йоханис, или просто някой друг, но не и Рюте? А може би ситуацията проправя път на друг кандидат, който все още не е разкрит.

Пиар ход за Йоханис?

В Брюксел се говори и за това дали Клаус Йоханис не се кандидатира за генерален секретар на НАТО, за да излезе на терена за пост в ЕС.

Също както и Фон дер Лайен, Йоханис принадлежи към ЕНП. Ако десноцентристкото европейско семейство получи председателския пост в ЕК, едва ли друг негов кандидат би могъл да се пребори. Партията на европейските социалисти (Алианс на социалистите и демократите в ЕП) вероятно ще завърши втора на изборите през юни и ще поиска поста в Съвета на ЕС или да оглави външната политика. Либералите (Renеw Europe) или по-евроскептичната група на Европейските консерватори и реформисти също би могла да си извоюва позиции в зависимост от резултатите от вота през юни.

Повечето от другите източноевропейци, които могат да се борят за работа в ЕС, също принадлежат към ЕНП. Това са хърватският министър-председател Андрей Пленкович; управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева от България; полският външен министър Радек Сикорски; както и неговите колеги от Литва и Латвия, съответно Габриелиус Ландсбергис и Крисянис Каринс.

Извън ЕНП е естонският министър-председател Кая Калас, която принадлежи към либералите. Прогнозите вещаят катастрофални европейски избори за нея в страната ѝ. Изглежда, че Калас е пренебрегната за поста в НАТО. Сред имената са словаците Мирослав Лайчак и Марош Шефчович, но и двамата са свързани със словашкия министър-председател Робет Фицо, чиято партия е в немилост в европейската левица прокремълски позиции.

Замисля ли Йоханис преврат срещу Фон дер Лайен? Тя е смятана за успешен председател на ЕК, особено по отношение на твърдата подкрепа за Киев. Но не липсват и критики за управление с железен юмрук, което е попречило на други комисари да се изявяват.

Има и проблем с Европейския парламент. Кандидатът за председател на ЕК трябва да бъде одобрен от евродепутатите. Преди 5 години Фон дер Лайен се пребори за поста с 8 гласа повече от минимално необходимите. Този път може да се окаже още по-трудно.

Arhiv