Смарайда Салабашева – достойната старозагорка, останала твърдо до Атанас Буров

Чували ли сте някой да опише друг с думите: „Голяма е Смарайда“? Обикновено този израз се употребява за някого, който е разсеян или реакциите му са малко неадекватни. Не е известно откъде е тръгнало леко обидното значение на това име. Може би заради това, че рядко се срещат жени, кръстени така?

В Стара Загора ние свързваме това име със Смарайда Салабашева, по-младите познават само Салабашевата къща, но тази наша съгражданка е била изключително достоен, културен и етичен човек.

[ad id=“225664″]

Името има гръцки произход и идва от СМАРАГД, като Г-то се произнася много меко и приглушено и звучи подобно на Смарайди, така ми отговори една гъркиня, която от десетилетия живее в Стара Загора.

Историята разказва за две дами, носещи името Смарайда, станали изключително популярни в началото на 20 век.

Първата е Смарайда Салабашева, родена през 1895, потомка на известния старозагорски род Салабашеви. Тя е дъщеря на Стефан Салабашев, изключително образована и дейна обществена личност. Неговият брат, Иван Салабашев, е бил финансов министър на България. Майка на Смарайда е Венка Карагьозова, потомка на филантропа от Търново Стефан Карагьозов.

Смарайда Салабашева има изключително интересен живот. С Атанас Буров се запознават на прием в двореца по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника Борис III. Тогава Смарайда, или както всички са я наричали – Майда, е на 17 години и за първи път я представят на обществото. Атанас Буров е с 20 години по-възрастен и с опит в политическия живот на България. Бил е депутат в Третото Велико народно събрание (1911 г.) и дори подпредседател на парламента от 1 февруари 1912 г. Участва в Балканската война, а след нея се връща в политиката.

[ad id=“263680″]

Двамата се женят в края на април 1913 година. Красотата и доброто възпитание на Смарайда е оценено не само от чуждите посланици, които посещават дома им, но и при пътуванията им в чужбина.

Атанас Буров и Смарайда имат две деца – Стефан и Недялка, като по-буйният от двамата и истинското момче в дома е дъщерята.

За похожденията на Буров са разказани много легенди, но топлотата на чувствата, които откриваме в писмата му до Смарайда, писани в началото на техния съвместен живот, нежността и благоговението пред семейството, в чийто център е съпругата му, Буров запазва до края на дните си.

„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си“.

[ad id=“236993″]

Годините са придали царствена осанка на фигурата ѝ, очите ѝ сини и дълбоки като морска вода, виждат всичко и всичко знаят за най-близките хора. Облеклото й е изискано, в тон с модата, съобразено със сезона, с часа от деня и мястото. Цялата излъчва спокойствие, властна сила и едва доловимия аромат на любимия й парфюм „Шанел“.

Животът на Атанас Буров е изпъстрен с превратности.Той е крупен индустриалец, банкер и политик, министър в 4 кабинета и дипломат. Починал в Пазарджишкия затвор, излежавайки 20-годишна присъда, издадена от неконституционния т.нар. Народен съд. В тези бурни събития той е съпътстван от съпругата си Смарайда. Тя винаги е твърдо до него.

Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст.

Когато получават известието, жена му Смарайда и дъщеря му Недялка заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани и затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден двете отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща. Намират мястото изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат дори сили да заплачат. И в смъртта Буров не е оставен на спокойствие.

Но въпреки всички перипетии, белязали живота на Атанас Буров, съдбата се подрежда така, че накрая, дори и в смъртта си, той остава с любимата жена. През 1983 година, когато арменските гробища край Пазарджик са закрити, дъщеря му пренася това, което е останало от тленните му останки в София и ги поставя в гроба на майка си – Смарайда Салабашева.

Днес и двете им деца, синът и дъщерята, са вече покойници. Живи са техните дъщери – Елена Младжова и Магдалена Каблешкова. Първата живее със семейството си в Сан Франциско, а втората – в Шотландия.

[ad id=“237001″]

Другата жена с името Смарайда, станала известна, е красивата пловдивчанка Смарайда Милкова, съпруга на военния министър Михаил Савов и племенница на известния български драматург, политик, учен, член на Народняшката партия и не на последно място – богаташ Иван Гешов. Замесват нейната персона в скандал през 90-те години на 19 век в една любовна история, която довежда до поредното подаване на оставка на великия български държавник и политик Стефан Стамболов. Клюките ѝ отреждат ролята на фатална жена, допринесла за неговото отстраняване от власт и последвало убийство в центъра на София.