Categories: НовиниСвободна Европа

„Смел ход“. Шарл Мишел призова до 2030 г. Западните Балкани да влязат в ЕС. Макрон е скептичен

Европейският съюз (ЕС) трябва да приеме нови членове до 2030 г., изправен пред руската агресия в Украйна и опасенията от засилване на влиянието на Москва на Балканите.

Това каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел по време на 18-ия Стратегически форум в Блед, Словения, който тази година е под надслов „Солидарност за глобална сигурност“. В него участва и българският премиер Николай Денков.

В същото време обаче, на годишна среща на френските посланици в Париж, президентът Еманюел Макрон каза, че разширяването без реформи е рисковано, цитиран от „Политико“.

„Мога да засвидетелствам, че на Европа ѝ е достатъчно трудно да напредва по деликатни теми с 27 членки. С 32 или 35 няма да е по-лесно. Ще ни трябва дързост, да приемем повече интеграция в някои области и може би дори Европа на скорости“, добави той.

За първи път през 2017 г. Германия, Франция, Испания и Италия се обединиха около концепция за „Европа на много скорости“, при която страните членки на общността да се стремят към по-силна интеграция, но всяка ще избира своето темпо.

Досега Босна и Херцеговина, Албания, Украйна и Молдова получиха статут на кандидати, а Черна гора, Сърбия и Косово подадоха молби за членство.

Разширяването ще е в дневния ред на следващия Европейски съвет през есента, когато ще се оценят и резултатите на Северна Македония. Основно условие пред евроинтеграцията ѝ е вписването на българите в конституцията на страната.

Николай Денков заедно с колегите си от Северна Македония, Албания, Сърбия, Хърватия, Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина

В речта си Мишел отбеляза, че е време ЕС да направи „смел ход“ и на държавите, които чакат на опашката за членство, да бъде дадена „ясна цел“.

По думите му европейският път на Западните Балкани е започнал преди 25 години, но бавното придвижване към целта е разочаровало много страни и хора в региона и в ЕС. Мишел е на мнение, че всички трябва да са готови за разширяване до 2030 г. Той добави, че бъдещите членки трябва да работят върху върховенството на закона, правосъдието и решаването на двустранните конфликти, което „може да е болезнено“.

Премиерът Николай Денков каза, че държавите на Балканския полуостров „трябва да разберат, че ще бъдем силни само ако сме заедно“ и засегна темата за Северна Македония.

„Всички се взират в народа ни и питат защо спираме македонците по пътя им към ЕС заради промяната в Конституцията. Но въпросът може да бъде зададен и по друг начин: Защо е проблем българите да са част от списъка с нации, включени в Конституцията на Северна Македония„, каза Денков.

Той добави, че това това е политически проблем, който сега е част от преговорите между Северна Македония и ЕС и се надява, че ще бъде решен, както е записано в европейското предложение от 2022 г.

В изказването на премиера на Северна Македония Димитър Ковачевски, цитирано от пресслужбата му, не се споменава България. Той е изразил очакване принципите на разширяването да се основават на ценностите на ЕС, както и на политическото и икономическо сътрудничество, а „не вътрешната политика да бъде изнесена на международната сцена“.

Бившият премиер Кирил Петков, който също участва във форума в Блед, написа във Фейсбук, че по време на дискусията лидерите са обсъдили, че в ЕС трябва да се работи още за премахване на пречките и бариерите между страните членки.

Arhiv