В СО „МАРИЦА-ИЗТОК“ – НАДЕЖДА ЗА СВОЯ „БАНИЦА“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Стара Загора” брой 53, 1991 г.
В СО „МАРИЦА-ИЗТОК“ – НАДЕЖДА ЗА СВОЯ „БАНИЦА“

[ad id=“225664″]
♦ Не е достигнато равнището на производство през първото шестмесечие на миналата година ♦ Продукцията – по-малко, а преразходът на работна заплата с 12 000 000 лв. ♦ Пред нова структура и нови отговорности ♦
Би било наивно някой да си мисли, че СО „Марица-изток“ е оазис, край който икономическата криза ще мине, без да остави никаква следа. Такива наивници, разбира се в обединението няма и за това резултатите от производствената дейност на предприятията в неговата система през първото полугодие не представляват за никого изненада. А трябва да се признае, че тяхната равносметка е доста скромна… Обединението не е изпълнило шестмесечната си производствена програма по нито един показател. Не са добити 778 531 т въглища, не са произведени 400 594 000 квтч електрическа енергия и 20 824 т брикети. Миньорите не са изкопали, превозили и насипали при разкриването на въглищните пластове 2 727 000 куб. м. земна маса. Макар и големи, тези минуси бледнеят, когато шестмесечният отчет на обединението бъде сравнен с постигнатите резултати през първото полугодие на миналата година. Равнището на производството през този период, както и обемът на извършените минни работи при разкриването на въглищните пластове са значително по-високи по всички показатели. Добитите въглища през изминалото шестмесечие на тази година са с 1 692 000 т по-малко, произведената електрическа енергия – със 772 000 000 квтч, произведените брикети – с 43 000 т. Обемът на изкопаната, превозена и насипана земна маса е също по-малък – разликата възлиза на 4 160 000 куб.м. Едва ли някой би могъл да посочи точно и ясно всички причини, обусловили тоталното отстъпление в стопанската дейност на миньорите, енергетиците и обогатителите. Да, причините за по-скромните резултати от тяхната работа са наистина много, но една от тях е може би решаваща.

Освен липсата на ресурси, която парализира в значителна степен производството, икономическата криза внесе в ежедневието на колективите и голяма доза обърканости и апатия. Ръководителите и не само те! – гледат с тревога към утрешния ден. Едни се страхуват, че ще им бъде поискана оставката, други, че ще останат без работи, трети – че ще бъдат принудени да се пенсионират по-рано, отколкото им се иска. Ранно пенсиониране – една голяма социална придобивка, посочена след много усилия, се обръща срещу тях… Към този натежал от тревожна несигурност психоклимат в предприятията трябва да си прибави и тягостното въздействие на остарялата управленска структура в енергетиката. Не само в регионален, но и в национален мащаб тя се разминава по всички линии с новите изисквания и критерии на пазарната икономика. Този фактор допълнително отчуждава ръководителя, специалиста и работник от неговата работа, убива стремежа му да постигне по-добри резултати, да повишава ефективността на стопанската дейност. Разбира се, това е голяма тема, която се нуждае от по-специално внимание… Скромните резултати от производствената дейност в СО „Марица-изток“ не са попречили обаче на колективите да получат в повече от предвиденото за полугодието около 12 000 000 лв. работна заплата. На състоялото се наскоро първо заседание на новоизбрания стопански съвет на обединението този факт беше изнесен с обяснимо неудобство.

[ad id=“263680″]

Оказа се, че преразходът идва не толкова от това, че в предприятията са назначени повече хора, а по друга линия – значително е повишена средната работна заплата. „Баницата на енергетиката е още обща и ние сме успели да откъснем по-голямо парче!“ – така един от ръководителите на обединението коментира големия преразход на фонд „Работна заплата“, който е извел СО „Марица-изток“ на първа позиция в енергетиката по този показател. така е днес. А утре, когато управленската структура в енергетиката се промени и „баницата“ няма да бъде обща? Всъщност това е един от най-актуалните въпроси за ръководството на „Марица-изток“. Неговата представа за новата структура и мястото на обединението в нея се разминава с внесеното предложение от Комитета по енергетика в Министерския съвет. За щастие, тя съвпада с позицията на четиримата експерти от Световната банка в Ню Йорк, които наскоро „прегледаха“ СО „Марица-изток“ и препоръчаха да не се нарушава органичната връзка на отраслите „Въгледобив“ и „Енергетика“. Според тях двата отрасъла не бива да се разделят. Трудно е да се предвиди коя концепция ще бъде приета в крайна сметка, но никой не би могъл да отрече здравата логика и реализма в позицията на ръководството на СО „Марица-изток“. Според нея структурните промени в енергетиката трябва да осигурят максимална икономическа самостоятелност на източномаришките предприятия, като се определят вътрешни цени на електроенергията, въглищата и брикетите, основаващи се на реалната себестойност на продукцията. Само по този начин би могла да се съживи заинтересоваността на специалистите и работниците в предприятията и да се преодолее отчуждението им от производството и проблемите, свързани с рязкото повишаване на неговата ефективност. А сега за тях това е повече от необходимо…

Спирането на ОЕЦ „Козлодуй“, превърнала се напоследък в кошмарно плашило за цяла Европа, едва ли ще бъде предотвратено. Ако се прости с атомната си енергетика, България ще отправи поглед с надежда за спасение най-напред към комплекса „Марица-изток“. И дано дотогава източномаришните енергетици да са получили парче своята „баница“, т.е. желаната икономическа самостоятелност в системата на националната енергетика. И дано успеят да съберат своите разпилени от икономическата криза сили, преди да се стоварят на главите им нови огромни отговорности!
Стоян РАДИЧЕВ