ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 5, 1990 г.
СПАСЕНИЕТО Е В РАВНОВЕСИЕТО
Всеки от нас, уважаеми съграждани, който е тътрил пазарските чанти по сергиите от „Алана” до „блока на БКП-то”, като минава покрай новото кафене (онова, в което продават боядисан сладолед), сигурно е забелязал паната, на които БСП окачва предизборните си материали.
Карикатурите, които се изрязват от в. „Дума” и се лепят на тези пана, привличат погледа на всеки, който се спре пред тях. И тези от нас, които имат по някой бял косъм в косата, сигурно ще си спомнят като гледат, за едни други, подобни карикатури, които преди четиридесетина години пак висяха по витрините и се печатаха по вестници. Ето ги чорлавите, мръсни типчета, които двулично се изправят пред гордата майка България; ето ги лицемерните попове – с носове като клюнове; ето ги тези грозни, отблъскващи създания, които позорят нашата мила татковина; ето го най-после и прозрачното внушение, замаскирано в примитивна форма, за да бъде достъпно за простия и неук българин: тези бурени, хищници и вредни насекоми (подчертайте в зависимост от индивидуалните предпочитания) трябва да се очистят от нашата земя. Липсва само сатърчето. Прочутото сатърче, от което капе кръв, с което обикновено рисуваха Тито. Впрочем, не – то е заменено с един огромен нож, тикнат в ръцете на опозицията, с който тя разрязва картата (засега!) на България.
Има ли всичко това нещо общо с карикатурата на политическия противник, господа от БСП? Та това е познатият маниер от „славното минало” на БКП, когато тя, без да подбира средства, ЧЕРНЕШЕ, ФАЛШИФИЦИРАШЕ, ЗЛЕПОСТАВЯШЕ И БЕЗМИЛОСТНО УНИЩОЖАВАШЕ всички, които дори само плахо намекваха за алтернатива на комунистическата утопия.
Ето го прочутото социалистическо лицемерие: от една страна „мили хора”, заявления за най-добри чувства към опозицията и призиви за мир и любов, а от друга – внушения за омраза, съскащ шепот за ненавист и разправа с тези космати същества, които се заканват с ножа на България.
Кое от намеренията на опозицията ражда у вас тези кошмари от миналото? Та нашата платформа, господа, се различава от тази на СДС не в принципи, а в прилагателни от типа „по-бързо”, „по-бавно”, „повече” или „по-малко”, защото принципите са единствени и ясни на всеки от нас. Тогава към кого е отправен вашият сарказъм, освен към личностите на отделните членове и лидери на СДС?
Но в карикатурите, които вие непрекъснато фабрикувате, няма шега, нито добродушен смях, господа! Това е чисто очерняне, окаляне и клевета на тези хора, които – поне досега – не са сторили никакво зло на България. За разлика от други, добре познати от портрети, висели пред очите ни цял живот, които наистина продаваха България или я изяждаха – като ангинар, както обичаше да казва Цезар Борджия, или по нашенски – като зелка, листо по листо – за задгранични командировки, за вили и западни коли, за фризьори в Париж и швейцарски курорти.
Онази част от БКП, която държеше юздите в миналото и която дърпа конците и сега – в нейния приемник БСП, – твърди, че е създала опозицията.
Каква опозиция създавате по този начин, господа? Ако бяхте запомнили поне диалектиката от вашия любим марксизъм, щяхте да съобразите, че и опозицията създава в същата степен вашата партия. Какво ще спечелим, ако поляризираме до крайност обществото?
Още от времето на Гигамеш хората са разбрали, че спасението е в равновесието. Защо тогава БСП не се разграничи от онези 10-15 свои членове (поне в нашия град), които са компрометирани като политически личности, но продължават да дават облик на своята партия?
Защо останалите редови членове на БСП не могат да разберат, че опозицията гледа на тях единствено като на съперници в предстоящата изборна борба и като свои колеги и приятели – след нея?
Преди доста години едно японско дете беше възкликнало: „Целият свят е олимпиада!”, едно благородно състезание, една постоянна надпревара. И за нас наближава един първи финал, а може би един последен старт.
Как ще излезем на последната права?
Кънчо КЪНЕВ
