Спекулативни са твърденията, че Съветският съюз е окупирал България, защото била съюзник на неговия враг Третия райх.
Тези съшити с бели конци пропагандни лъжи за „виновността“ на България пред Съветския съюз се разпарят по шевовете само с няколко въпроса.
1. Не беше ли самият СССР съюзник на Третия райх в деня на подписването на Тристранния пакт от България на 1 март 1941 година?
2. Ако логиката за сътрудничеството на България с Германия е била в основата на съветската окупация защо през цялата война Съветският съюз запази дипломатическите си отношения с България?
3. Чудно и по каква логика тогава Полша и Чехия бяха наказани с оставането им под съветски ботуш? И по каква логика виновната за войната на Балканския полуостров Италия не бе „ощастливена“ със загуба на независимостта си?
Истината защо Съветският съюз обявява война на България, която не само не изпраща войски на Източния фронт, но и която през цялото време на войната въпреки протестите на Германия (и въпреки шпионската и подкрепящата терористични акции дейност на руските дипломати!), запазва дипломатическите си отношения със Съветския съюз, е отдавна известна, въпреки пропагандата.
Всъщност имперските ламтежи и безпардонната агресивна политика на Русия, била тя царска, съветска или постсъветска, не са преставали никога.
Отстъпките пред Сталин в Ялта
За жалост – продължава с анализа си Бретхолц, – вместо с общ и всеобхватен план за демократичното устройство на Европа след края на войната, Чърчил и Рузвелт, пристигат в Ялта с напълно различни концепции, но с еднаква готовност за отстъпки пред Сталин, дори когато тези отстъпки очевидно противоречат на принципите, заради които се води войната.
Основната задача, която Чърчил и Рузвелт би следвало да решат в Ялта – и то с всички средства – и политически, и военни – смята Бретхолц, – е да попречат на Сталин да смени Хитлер в борбата му срещу Европа и да парират ламтежа и завоевателния натиск на СССР, както и да получат сигурни гаранции, че не принципът на насилието, което Сталин въплъщава, а принципът на свободата и правото, който Западът възвестява, трябва да са в основата на бъдещия мир.
Тази задача – пише Бретхолц – Рузвелт и Чърчил не решиха в Ялта. Нещо повече – те дори не се опитаха да я решат.
След като добросъвестно изрежда обективните трудности пред Рузвелт и Чърчил, Бретхолц безпощадно посочва, че:
„- закостенялото им придържане към политически безсмислената формула на „безусловната капитулация“ на Германия,
– твърдоглавият им отказ да разговарят с германците, правещи всичко възможно да свалят Хитлер и с това да станат естествени съюзници на Запада,
– тяхното (на Рузвелт и Чърчил – б.м., Д.Г.) безразличие спрямо демократичните сили в Източна и Югоизточна Европа,
– тяхното упорство в крайна сметка да спасят на всяка цена военния си съюз със Съветска Русия… са безспорно доказателство, „че демократичните лидери не бяха осъзнали историческата си задача или пък, което е по-лошо – не са били дорасли до нея.“
Същността на скалъпената от Рузвелт, Чърчил и Сталин формула в Ялта – пише Бретхолц – се състоеше в това, че в „освободените страни“ на Европа всички партии и организации, които по едни или други причини не бяха предварително дамгосани като „фашистки“ – последното ще рече комунисти, социалисти, селски партии, профсъюзи и тем подобни – би следвало да бъдат включени на широка основа в едно временно правителство.
Двете страни, в които трите „велики“ незабавно изпробваха своята магическа формула от Ялта бяха Полша и Югославия – безмилостно продължава Бретхолц и уточнява, че и Полша, и Югославия по онова време разполагат с по две правителства.
За Полша това са прозападното антикомунистическо правителство в изгнание начело с Миколайчик в Лондон и комунистическото, скалъпено от емигранти в Москва, привременно правителство в Люблин начело с Биерут.
За Югославия това са кралското правителство в изгнание начело със Субашич в Лондон и комунистическото правителство на Тито в Белград.
Придържайки се към своята съвместна „освободителна декларация“ – пише немският журналист, – Рузвелт, Чърчил и Сталин „решиха“ в Ялта полския и югославския въпрос, оповестявайки, че както двете полски, така и двете югославски правителства следва да се обединят в принудителен брак, без да си дават сметка за абсурдността на натрапеното съжителство.
Бретхолц напомня, че само 40 дни след Ялта Съветският съюз извършва първото си „прегрешение“ срещу духа и буквата на „Декларацията за освобождение на европейските народи“ и чрез насилствен акт против волята на краля и народа, налага комунистически режим в Румъния, без да се консултира с представителите на Великобритания и САЩ.
„Аз получих в Ялта всичко, което исках, и не заплатих за него твърде скъпо“ – заявява Рузвелт на сътрудниците си по обратния път към САЩ.
В действителност – контрира Бретхолц – малкото, което президентът на САЩ бе получил в Ялта, го заплати с участта на стотици милиони европейци, които предаде на Съветския съюз.
Recent Posts
