Спешни реформи за цената на промишления ток поиска бизнесът от енергийния министър на заседание на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Работодателите предупредиха за пазарни манипулации и за системно скъпа електроенергия за индустрията. Те поискаха промени в структурата на НЕК и по-добро управление на държавните централи, съобщава Нова телевизия.
Енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че правителството е на страната на бизнеса, а за проблемите в сектора знаели и регулаторът, и Комисията за защита на конкуренцията. Според АИКБ пазарът на електроенергия за бизнеса у нас е манипулиран и се създава изкуствен търговски дефицит, въпреки двойно по-високия капацитет на действащите мощности в сравнение с вътрешното потребление. За това „спомага“ и недопустимата пазарна концентрация постигната от свързвани с Христо Ковачки компании и неприемливото им пазарно поведение. На фона на незначителни разлики спрямо последните години в параметрите производство, потребление и износ, се наблюдава драстично и необосновано повишение на цените, в което няма никаква пазарна логика.
Работодателите посочиха, че през последните три месеца нееднократно е имало случаи, в които дружествата от Български енергиен холдинг и в частност НЕК и ТЕЦ Марица-изток 2 са предлагали недостатъчни количества, заради което цените на тока за бизнеса у нас са били най-високите в Европа. Това е била и причината да бъдат сезирани КЕВР и Прокуратурата от работодателски организации. Подготвят се и нови сигнали.
АИКБ счита, че подобни манипулации могат да бъдат прекратени с ефективно управление на държавните централи и настоява дружествата от БЕХ да оферират на сегмент „Ден напред“ адекватни количества при ценова структура, аналогична на утвърдената по ангажимента с Европейската комисия, както и с осигуряването на капацитети за адекватен внос на електроенергия.
От Асоциация на индустриалния капитал поискаха за пореден път прекратяване на договорите с т.н. „американски централи“, което се обещава, но и постоянно се отлага от поне 3 години. Ползвайки данните от последното ценово решение на КЕВР, сметките показват, че тези въглищни централи изземват непазарно от потребителите на електроенергия в страната 20,70 лв./мвтч, което също изкривява родния пазар. Като пряк негативен ефект бизнесът и гражданите надплащат 701 млн. лв годишно чрез такса „задължения към обществото“ и от фонд СЕС. От АИКБ предлагат тези дружества да се интегрират също на пазара, като за целта се създаде механизъм и се проведат търгове за капацитети.
„Не искаме цените за нас да са по-ниски, отколкото в другите европейски държави. Настояваме, обаче, да не ги превишават. Това е изключително важно за жизнеността, за конкурентоспособността и развитието, а и изобщо за оцеляването на българската индустрия като гръбнак на икономиката“, обобщи Васил Велев.
„Високите цени на тока спъват повишаването на заплатите, оскъпяват цените на крайните продукти, забавят ръста на БВП. Настоящата ситуация е неприемлива, но и опасна. Тя се превръща в проблем за страната ни, защото засяга семействата на над 500 хил. души, заети в преработващата промишленост, както и българска продукция, продавана на световните пазари. Затова този проблем изисква незабавно, отговорно и трайно решение.“
Министърът на енергетиката заяви, че правителството е на страната на бизнеса и не би искало проблеми за българската индустрия. Тя апелира за честен и открит диалог, който да произведе работещи решения и припомни вече предприетите действия от нейното ведомство. За безпрецедентно високите цени на тока са били сезирани КЗК и КЕВР. Работи се и по създаването на отделна платформа специално за индустриалните консуматори. „И аз като г-н Велев смятам, че не бива условията на даден търг да предпоставят само един купувач. Напротив, търговете би трябвало да са максимално публични, прозрачни и да дават възможност на повече участници“, каза Теменужка Петкова.
Министърът на енергетиката обеща да направи необходимото, така че решенията да бъдат добри и за индустрията, и за енергетиката, като подчерта, че и държавните производители на електроенергия са част от общността на българските производители изобщо и следователно напълно споделят вижданията и очакванията на индустриалните потребители.
