Спирали са състезателните права на Дан Колов за 1 година, заради … измама

Великият български борец Дан Колов е бил отстранен от ринга за една година заради измама. Това съобщава вестник “Питсбърг Прес” в броя си от 12 юли 1929 година. От 19 март същата година той се е борил шест пъти с Гъс Соненберг под различни имена, което е забранено. Веднъж със собственото си име. В останалите мачове бил представен като Дейв Шенън, Дан Колмън, Дейв Петроф и Фред Гоч. Президентът на щатската спортна комисия в Илинойс Пол Прен, бивш кечист, директно налага наказание на Дан Колов, който по това време е бил регистиран в Бостън, Масачузетс.

В броя си от 1 август 1929 г. “Прескът Ивнинг Куриер” съобщава, че комисията е
отказала да изслуша българина и наказанието му остава в сила.

На всичко отгоре във всеки един от мачовете българинът губи от Соненберг, който е актуалният световен шампион. В официалната му биография се споменава едва за три загуби от над 1000 срещи, а се оказва, че е имал шест поредни.

[ad id=“225664″]

Измамата е разкрита от журналисти на вестник “Бостън Хералд”. От първа страница те призовават промоутъра от града Пол Браузър, който отговаря и за двамата, да събере на един турнир Дан Колов, Дейв Шенън, Дан Колмън, Дейв Петров и Фред Гоч, за да определят претендент за титлата. Тогава започва разследването на комисията, която разкрива, че на мачовете съперник на Соненберг е бил само Дан Колов.

Забраната обаче важи единствено за щата Илинойс, който е меката на професионалната борба по това време. Българинът веднага е изнесен към Канада,
където продължава да се състезава без проблеми. Но със сигурност за доста по-малки суми от тези, които може да получи в САЩ.

По това време Дан Колов вече е бил мегазвезда в кеча. Той е печелил веднъж диамантения пояс на световен шампион в свръхтежка категория. Минал е през победата на първия турнир в историята в Япония, където прегазва Джим Хаген – бореца без загуба в кариерата си. Тогава публиката едва не го убива още на ринга. Преди мача е направен и опит за атентат срещу Дан Колов – през прозореца на стаята му е метнат самурайски нож, който той избягва.

Дан Колов и Гъс Соненберг били доста близки приятели, като в някои архиви американецът е посочен като негов треньор. Според историците българинът е бил един от “полицаите” на шампиона. Те били използвани да пробват евентуалните претенденти и да се намесват, когато шампионът закъса на ринга.

Срещу това получавали част от печалбата му. Тази част от кариерата на Дан Колов е напълно непозната в България. Той и Гъс са част от екипа на Пол Браузър, който по това време е един от най-влиятелните мениджъри в професионалната борба. В много по-късен етап Браузър е един от тези, които са посочени като убийците на кеча заради един куп уредени мачове.

Това довежда до най-сериозната криза в този спорт. Правата на Дан Колов обаче вече са при поляка Джо Малцевиц, който го връща обратно на ринга в Европа.
Соненберг е и една от най-великите фигури в американския спорт. Той е роден на 6 март 1898 година във ферма до Июън, щата Мичиган. Родителите му се германци, които емигрират в САЩ по икономически причини.

[ad id=“225664″]

Започва да играе американски футбол и става звезда още в колежа. На 25 години вече е професионалист, въпреки че е далеч от габаритите за този спорт. Той е само 168 сантиметра. Но е изключително бърз и трудно попада в ръцете на противниковите защитници.

Стартира кариерата си в “Бъфало Оламериканс”, след което се мести в “Кълъмбъс Тайгърс”. През 1924 година печели купата “Атратиш” с екипа на “Потсвил Марунс”. Следват два сезона в “Детройт Пантърс”. Приключва кариерата си в “Провидънс Стийм Ролър”, където печели “Супербоул” през 1928 г.

Паралелно прави кариера в кеча, където бързо се изкачва до върха. Той е човекът, който първи посяга към титлата на непобедения Ед Луис-Удушвача.

През юли 1932 година Соненберг удря с колата си полицейски автомобил, като при инцидента загива униформеният Ричард Морисли. Обвинен е, че е карал пиян, но през март следващата година е оправдан, защото пробата му била взета неправилно.
Няколко дни след като е оправдан, той минава под венчило с една от холивудските
звезди по това време – Джудит Алън. Бракът обаче трае само няколко месеца. Докато борецът се възстановява от инфаркт в Лос Анджелис, Джудит подава документите за развод. Тя вече е в леглото на мегазвездата Гари Купър. Има още един брак с Милдред Мичели, но и тя го зарязва.

През Втората световна война Гъс Соненберг се записва във флота. Умира на емблематичната за България дата 9 септември 1944 година от левкемия.
По това време вече Дан Колов отдавна е мъртвец.

Великият българин умира от туберкулоза на 26 март 1940 година в родното си севлиевско село Сенник. Според слуховете той е заразен във Франция, за да не се върне повече на ринга и тероризира техните борци особено Анри Деглан. В Париж се появяват още два прякора, с които той е излизал на ринга – Данте Петроф и Донечо Колей. Вторият е пряко свързан с името му Данчо Колев Денев, както е по паспорт.
Последното му желание е да бъде положен в гроба с лице към Стара планина. То е изпълнено.

[ad id=“225664″]

ИМА 73 ЗАГУБИ НА РИНГА ОТ НАД 1000 МАЧА

Не три, а 73 са загубите на Дан Колов на ринга, показва справка на американските регистри. Но и това си е постижение при над 1000 излизания на тепиха.

Той започва кариерата си през 1919 година зад океана. Неофициално се бори още през 1914 година в цирк “Виктория”. В него той приема предизвикателството да се изправи срещу огромния Джеф Лоурънс – Циклопа, като българинът успява да го тушира. И никой по това време не го е учил на борба, а е работил по изграждането на железопътните линии в Америка.

Първата официална загуба на Дан Колов на професионалния ринг е на 12 април 1922 година от Джим Лондос в Мобърли, Монтана.

На 8 февруари следващата година той пада от същия съперник в Сейнт Луис. На 6 март в Чикаго губи от Ед Луис – Удушвача в Чикаго, а на следващия ден от същия съперник в Сейнт Луис. На 22 ноември е надвит и от Джо Стечър.

През 1924 година Дан Колов губи само два пъти – и двата от Джак Тейлър, и то в Канада. Първо на 6 февруари в Летбридж, а след това на 12 март в Едмънтън.
1925 година е една от най-тежките в кариерата на Дан Колов. В нея той записва цели 11 загуби. На 5 март в Сейнт Луис пада от Оресте Вадалэи. На 16-и е поредната загуба от Джим Лондос в Манхатън. На 6 май е следващата от същия съперник, но в Сейнт Луис.

На 10 юни в Лос Анджелис пада от Джо Стечър, а на 24-и на същото място и от Роберто Гардини. На 23 юли в Спокейн пък е загубата от Станислаус Збишко, който след това му става треньор дълги години. На 28 септември е третата загуба от Джим Лондос в Лос Анджелис, а на 2 ноември втората от Джо Стечър.

Последните три са през декември. Първо на 1 декември губи от Джо Калза в Чикаго, след това на 14-и от Иван Подубни в Манхатън и след това на същото място и от Ханс Щайнке на 28-и.

На 9 февруари 1926 година Дан Колов губи в Атланта от Владек Збишко. На 19 май е загубата от Иван Подубни в Лос Анджелис, а 17 август втората загуба от Збишко в Сан Франциско. На 30 август в Сан Диего пада и от Ренато Гардини. На 8 септември записва загуби и срещу Ад Сантел в Лос Анжелис.

[ad id=“225664″]

Единствената загуба през 1927 година е на 2 ноември в Кълъмбъс от Алан Юстас.
През 1928 година Дан Колов се бори главно в Ню Йорк, като отново му е тежка година. На 10 януари в Куинс губи от Ханс Щайнке. На 23-и в Манхатън от Владек Збишко, а на 30-и на същото място и от Ренато Гардини.

На 21 февруари в Куинс губи от Тоней Роко, а на 19 март в култовата зала “Медисън Скуеър Гардън” от Джон Пешек и ден по-късно в Куинс от Дик Шикат.

Нова загуби от Ханс Щайнке идва на 7 май в Манхатън, а на 5 юни за втори път пада от Владек Збишко в Куинс. На 20 юни за трети път пада от Ханс Щайнке в Бостън.
В скандалната 1929 година Дан Колов също записва доста загуби. На 21 януари в “Медисън Скуеър Гардън” пада от Хауърд Кантонуайн. На 5 февруари губи в Провидънс от Бул Комар, на 21-и в Бостън и от Джордж Маклеод. Трета загуба за февруари му нанася Джим Макмилън в Чикаго.

На 6 юни е първата му официална загуба от Гъс Соненберг в Чикаго. След като са му спрени правата и печели обратно лиценза си, пада от него и в Уорчестър на 6 юни. И на 15 октомври в Торонто, Канада пада за трети път от Гъс. На 9 декември отново там губи и от Ед Луис – Удушвача.

10 загуби следват и през 1930 година. На 10 февруари в Торонто пада от Джо Девито. На 31 март в Канзас Сити е поредната загуба от Гъс Соненберг, а на 10 април на същото място и от Ед Луис – Удушвача.

На 24 април в Бостън Дан Колов губи след 8 минути от Анри Деглан. На 5 май губи и от Дан Джордж в Лос Анджелис, а след 9 дни на същото място и от Ник Луце.
На 10 май в Канзас Сити записва поражение отново от Гус Соненберг, а на 26 ноември в Лос Анджелис губи от Ед Дон Джордж на олимпийския стадион. След това пада и от Анри Деглан на същото място на 10 декември. Последната му загуба за годината е на 18 декември в Чикаго отново от Ед Дон Джордж.

На 26 януари 1931 година в Лос Анджелис губи от Джон Фриберг, а на 31 март в Портланд е поредната му загуба от Гъс Соненберг. След това на 28 април в Бъфало е надвит от Ед Дон Джордж. На 5 юни в Уест Спрингфийлд е следващата загуба от Соненберг. Само след 6 дни в Торонто пада от Анри Деглан. На 1 октомври във Ванкувър губи и от Роланд Кирхмайер, а на 3 ноември в Такома идва нова загуба от Джон Фреберг.

Следва 1932 година с 6 загуби. На 25 януари в Бъфало от Андри Деглан, а на 8 февруари пак там от Джо Малцевиц. На 15 март отново пада от Деглан в Рочестър. На 10 май в Бъфало е загубата от Лен Макалусо. На 17 и 30 август губи два пъти от Ед Дон Джордж в Портланд и Сан Франциско.

[ad id=“225664″]

1933 година също е тежка. На 26 януари в Торонто губи от Джон Малцевиц, който по-късно му става мениджър. След това в Окланд на 7 април идва загуба и от Ед Луис – Удушвача. В Стоктън на 12 април пада от Глен Уейд, а на 25 май във Ванкувър от Еверет Кибънс. Следват две загуби срещу Удушвача на 12 юни в Сакраменто и на 6 юли в Портланд. На 6 август в Сакраменто пада и от Джим Браунинг.

Предпоследната загуба в кариерата на Дан Колов е на 7 юли 1937 година в Париж от Ал Перейра. Това е европейският шампион в свръхтежка категория. След това обаче българинът го надвива и си връща колана, който печели три пъти през кариерата си.
За да го загуби от Джо Соволди, американец, роден в Италия. Саволди също е бивш състезател по американски футбол, който е играл за “Грийн Бей Пакърс” и “Чикаго Беърс”. През Втората световна война е ръководител на отряд за специални мисии в американската армия.

ДВАМА КЕЧИСТИ ИЗПОЛЗВАТ ВЕЛИКАТА ФАМИЛИЯ

Двама кечисти са носили същата знаменита фамилия на ринга, като вероятно са я взели точно от българина Дан Колов.

Първият е Ореал Доналд Перас от Отава, Канада, роден на 25 август 1942 г. Едно от шестте момчета в семейството на фермер, той става кечист още на 18 г. Първият му прякор е Ред Макнъти, като се представял за ирландец, а името е заимствано от Червения лунатик. След това е Джим Парис и Оруел Парис.

През 1967 година се появява като Иван Колов – Руската мечка и започва да жъне успехи. Той е човекът, който слага край на най-дългата шампионска серия в историята на кеча от 2803 дни, която е на Бруно Самартино. Само 21 дни по-късно я губи от Дани Мораес.

Иван Колов почина на 17 февруари тази година от рак на черния дроб. Преди това обаче спечели дело срещу федерацията за контузиите на главата, които получил като състезател.

Вторият е Нелсън Скот Симсън от Минеаполис, роден на 9 март 1959 г. Също бивш състезател по американски футбол, той решава да пробие в борбата. И тогава на един от промоутърите му хрумва да го преименува на Никита Колов, да му сложи прякора Руския кошмар и да го направи двойка с “вуйчо” Иван Колов.

Двамата властват на ринга и са любимите лоши момчета на публиката. На Нелсън толкова му харесва, че през 1988 година завежда дело да промени именото си на Никита Колов и го печели. Той вече владее перфектно и руски, защото взема уроци, за да прави шоу за феновете. Първоначално е представян като московчанин, а след разпадането на СССР става литовец.

Може би най-непознатият, но най-известен на Запад български кечист е Андрей Русимов, или Гиганта Андре.

Роден на 19 май 1946 г. в Коломиер, Сен – е – Марн, Франция, в семейството на Борис и Мариан Русимов. Баща му е българин от Русе, а майката му – полякина. Те го наричали галено Деде. Още като малък се появяват симптоми, че е болен от гигантизъм. На 12 г. вече е 191 см и тежи 94 кг.
Отказва да ходи на училище, защото това не му трябвало, за да работи в семейната ферма. Тогава се намесва Самуел Бекет, бъдещият нобелов лауреат. Той си прави малко имение на около 60 километра северно от Париж главно с помощта на баща му Борис.
И всяка сутрин Бекет кара огромното дете с колата си до училище, защото малкият не се побирал вече в школския автобус. Двамата си разговаряли главно за крикет – любимия им спорт.
Андре се труди на фермата, като според брат му Жак, или Иван, вършел работа за трима. След това се захванал с дърворезба. Работил и във фабрика за двигатели на балиращи машини.

[ad id=“225664″]

На 17 г. се мести в Париж и започва да тренира борба. След това се среща с канадеца Франк Валоа, един от най-добрите мениджъри, и заминава за Япония, а след това и за САЩ.

Появата на Андрей в Америка предизвиква фурор. Той вече е 224 см и тежи 240 кг. Дебютът му е в “Медисън Скуеър Гардън” и залата е претъпкана заради него.
През 1974 година е вписан в Книгата на рекордите “Гинес” като най-скъпоплатения борец за всички времена, като изкарва 400 000 долара за един сезон. Става и световен шампион. От 1973 до 1987 година няма загуба на ринга.

Паралелно с борбата го харесват и в киното. Той играе Саскуач, или Снежния човек, в специален двоен епизод на сериала “Мъж за милион долара”, един от най-популярните по това време. След това участва в “Най-големият герой на Америка”, “Би Джей и мечката” и “Зоро” от 1990 г. Него убива Арнолд Шварценегер в “Конан Варварина”. Любим му остава “Принцесата булка”.

Сърцето на Андрей Русимов спира на 27 януари 1993 година в хотелската му стая в Париж. Той е във Франция за погребението на баща си. Според завещанието му е кремиран, а прахът му е разпръснат над фермата, която притежава в Северна Каролина.

Първият българин в сегашната верига WWE е Николай Барняшев от Пловдив, който се състезава като Александър Русев.

Роден е на 25 декември 1985 г. Кариерата му започва в академичното гребане, а след това преминава към силовия трибой.
След като емигрира в САЩ в началото живее в щата Вирджиния, а по-късно се премества в Торънс, Калифорния. Там започва да тренира кеч в академия Knokx Pro при бившите звезди от WWE Гангрел и Рикиши. Барняшев официално дебютира като кечист на 22 ноември 2008 г. в малките кеч шоута с името Мирослав Макаров, като побеждава Ериъл Стар.

През 2010 г. се състезава за Vendetta Pro Wrestling с името Мирослав. Негов мениджър там е Маркъс Мак. Той и няколко други кечисти участват във видеото на песента The Whole F’n Show на Роб ван Дам.

[ad id=“225664″]

През септември 2010 г. Барняшев подписва договор с WWE. Като всички новоподписали млади таланти е изпратен в Florida Championship Wrestling (FCW), тренировъчна компания, където получава името Александър Русев. Първият му телевизионен мач е на 17 юли 2011 г., в който побеждава Майк Долтън, а негов мениджър е Ракел Диаз. Малко след дебюта си къса предни кръстни връзки и менискус, като се възстановява 6 месеца. Русев се завръща в FCW през март 2012 г. През лятото на 2012 г. претърпява фрактура на шиен прешлен, в резултат на което временно ръката му е парализирана. По време на възстановяването си той пътува до Тайланд, където учи муай тай.

През 2014 г. започва да се бори в основните шоута на веригата, като го представят за руснак. След това започва да излиза с трибагреника.

Русев е обаче най-известен с това, че на 29 юли 2016 г. се ожени за колежката си Катрин Джой Пери, или Лана. Една от най-сексапилните състезателки в кеча, с кариера в музиката, киното и модния подиум. Преди него тя излизаше с актьора и бивш състезател по американски футбол Исая Мустафа.

Източник: 24 часа