Стара Загора отбелязва 146 години от повторното си освобождение

Стара Загора отбелязва 146 години от повторното си освобождение, съобщиха за ЗАРАТА

На 13 януари (събота) се навършват 146 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877 – 1878 г. Община Стара Загора и Старозагорска света митрополия отбелязват славната дата в историята на града с отслужване на панихида от Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан и духовниците на Стара Загора в Енорийски храм „Света Троица“ от 11.00 часа. По този начин ще бъде почетена паметта на загиналите при превземането, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, руски воини и мирни граждани.

Във връзка с годишнината, Регионален исторически музей Стара Загора организира няколко инициативи. На 12 януари, от 14:00 ч. в РИМ – Стара Загора, ще се състои Детско художествено ателие за оцветяване на опълченци и бойни знамена. За участие се изисква предварително записване на тел. 042/919-214.

В същия ден, но от 15.00 часа, в музея ще се проведе образователна лекция с презентация на тема „Повторното Освобождение на Стара Загора през Руско–турската война“. Гости ще бъдат възпитаници на СУ „Васил Левски“ и V ОУ „Митьо Станев“. Същото събитие ще се състои и на 13 януари (събота) от 14.00 часа.

На 22 юли 1877 г. град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтенбергски. Българските опълченци и руските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 г. На следващия ден е избрана привременна комисия с председател учителят – поет и общественик П. Р. Славейков.

Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава голямо значение на стратегическото положение на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната битка между двете войски е на 31 юли 1877 г. В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски загива и командирът на Трета опълченска дружина подп. Калитин. След продължителен бой войските на предния отряд на генерал Гурко се оттеглят, за да защитават прохода Шипка. Част от населението на града, заедно с придошлите от селата също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не успяват да го направят са зверски избити. Градът е превзет, опожарен и сринат до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство.

По различни сведения загиват около 14 500 българи от града и селата. Не са пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове. Освирепели от твърдата съпротива, турците извършват нечувани кланета и опожаряват Ески Загра. Цели пет месеца градът остава в тяхно владение. През това време пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде има камари от трупове. Властите безуспешно се опитват да ги погребат. Мъченически загиналите старозагорци и жители на околните села, които са потърсили спасение в града, така и не са погребани и костите им белеят по улиците.

Въпреки тежката зима на 1877 г. русите атакуват и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки героизъм и себеотрицание преминават успешно старопланинските проходи. В началото на януари 1878 г. под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк – Мирски и М. Скобелев русите разбиват лагера на турските войски при Шипка-Шейново. Войските преминават бързо през подбалканското поле, като се сражават с остатъците на османската армия.

На 13 януари 1878 г. те повторно освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на населението. Единственият човек, който ги посреща е българката Неда Черковина, която успява да оцелее в петмесечния ад. За нейните страдания пише възрожденецът Г. Димитров в книгата си ,,Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.”

Започва бавното и мъчително възстановяване на града от руините, за да достигне до нас, съвременниците в днешния си вид.

Източник: Регионален исторически музей Стара Загора