„Старите прийоми на ДС“. Защо Станка Желева атакува президента

"Старите прийоми на ДС". Защо Станка Желева атакува президента

От началото на войната в Украйна Станка Желева, дъщеря на първия български демократично избран президент (1990-1997) Желю Желев, нееднократно е осъждала руската агресия публично. Последно това се случи в понеделник с отворено писмо до президента Румен Радев, в което го критикува за проруски позиции по отношение на войната в Украйна и го обвинява в национално предателство.

„Президентската институция, която в турболентните години на прехода беше гарант за стабилността, демокрацията, гражданския мир и държавността в България, вие превърнахте в щаб-квартира на руската „Специална операция“ в България, Балканите и Европа под ръководството на Елеонора Митрофанова“, пише Желева.

Писмото е второто ѝ до президента от началото на войната и идва близо седмица след връчването на втория мандат за съставяне на редовен кабинет, когато Радев открито призова втората политическа сила – „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) – да не сформира правителство. Това стана, след като по-рано коалицията беше постигнала съгласие за временен редовен кабинет с ГЕРБ, който да прокара ключови за страната законопроекти и да прекъсне политическата криза.

Това действие на президента доведе до две големи протестни шествия в центъра на София. Протестиращите обвиняват Румен Радев, че управлява еднолично, като удължава действието на служебните кабинети, които назначава, както и че заема позиции, които съвпадат с тезите на Кремъл, включително против изпращане на военна помощ на Украйна и против санкциите срещу Русия.

„Много хора наистина се страхуват да кажат това, което мислят“, казва Желева пред Свободна Европа. „Първо, искам да им покажа, че не е толкова страшно“. Тя казва, че с писмото иска също да привлече вниманието на Радев, който по нейни думи е избран да бъде президент на българите, „а не да се заиграва с политически игри и да изпълнява политиката на Русия“.

В момента българските и руските интереси нямат нищо общо

„Може много да обича Русия и да е симпатизант, но той е български президент и неговата роля е да защитава интересите на България. Аз смятам, че той абсолютно не го прави, защото в момента българските и руските интереси нямат нищо общо“, добавя Желева.

В писмото си тази седмица тя казва още, че Радев е опитал да възпрепятства съставянето на правителство с помощта на „лично контролираните“ от него служби за сигурност със старите прийоми на ДС (бившата Държавна сигурност, б.р.) – активни мероприятия, саботажи, незаконни записи, провокации“.

„ДС продължава да защитава руските интереси“

Желева казва още, че след 1989 г. в България не е направена декомунизация и „ДС продължава да защитава руските интереси, а не българските национални“.

„Трябваше да има оставки, трябваше да има забрана на БКП и БСП, трябваше (партията, б.р.) да се извини за това, което направи“. Вместо това по нейни думи „от 1944 г. ни се повтаря, че трябва да благодарим за всичко единствено на руснаците“.

През март 2022 г. Желева заема първата си публична позиция по отношение на войната, започнала дни по-рано, като пише отворено писмо до тогавашния премиер Кирил Петков. В него призовава България незабавно да изпрати оръжие на Украйна. До такова решение на Народното събрание се стигна по-късно, в края на годината.

През април същата година Желева организира подписка за временно преименуване и преобразяване на Паметника на Съветската армия в София до демонтирането и преместването му. Предложението ѝ е монументът да се казва „Слава на Украйна“. Година по-късно съгласие за демонтирането беше постигнато на заседание на Столичния общински съвет (СОС) – през март 2023-та. СОС реши също около паметника да бъдат сложени табели, на които да пише, че той символизира чужда сила, обявила война на България и окупирала страната. Това все още не се е случило.

По-късно през юли Желева отправя и първото отворено писмо до президента Радев. По това време редовният кабинет на Петков вече е свален от власт.

„Чист фашизъм, по учебник“

Станка Желева е дъщеря на първия български демократично избран президент след падането на комунизма – д-р Желю Желев. Преди падането на Берлинската стена той е дисидент. През 1965 г. е изключен от Българската комунистическа партия (БКП) и е обвинен в антимарксизъм. Две години по-късно написва и книгата „Фашизмът“, която излиза през 1982 г. и е спряна от продажба близо месец след издаването си.

Тя изследва тоталитарните режими в Нацистка Германия, Фашистка Италия и Испания по време на диктатора Франсиско Франко, като често прави сравнения и със социалистическите източноевропейски режими. По думите на Станка Желева днес книгата на баща ѝ е „много актуална“. „В Русия в момента е чист фашизъм, по учебник“.

„Ако баща ми беше жив, още в момента, в който Русия обяви военната си операция в Украйна, той щеше да бъде първият човек, който щеше да я осъди“, казва Желева. „Щеше да застане на страната на Украйна, да направи всичко възможно да ѝ помогне. Това е нормалната политика на един демократ“.

Коя е Станка Желева

Станка Желева е родена през 1966 г. и е художник по професия. Заедно със съпруга си Адриан Вела Усме създават фондацията Easyart, която се занимава с големи културнообразователни проекти и цели да представи изкуството по начин, достъпен за децата. В момента създават приложение за интерактивни игри в музеите за деца и за възрастни, като по този начин опитват да привлекат повече хора в българските музеи.

По думите на Желева в музеите в цялата страна има ценни и интересни артефакти, за които обаче повечето хора не знаят, тъй като посещаемостта е ниска, а държавата не полага достатъчно усилия в сферата на културата. „На културните институции днес се гледа като на тежест“, казва още Желева.

Освен на картини и проекти, свързани с музеите, Желева е създател и на образователни книги. През 2023 г. излиза „16 република. Предателството на БКП“, документален филм, в който участва и Желева, който разказва за опитите на БКП и Тодор Живков да направят България част от Съветския съюз.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036


image0 (9K)