Старозагорецът Михаил Берберов. Поет, публицист, преводач

На 26 февруари 1934 година е роден в Стара Загора Михаил Берберов, поет и публицист, главен редактор на вестници и списания, на издателство “Народна култура” и “Български писател”. Починал на 7 август 1989 година.

Завършва средно образование в родния си град и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи две години в Машиностроителния завод в Шумен, след което се премества да живее в София и става редактор последователно в радио „София“, сп. „Обзор“, в. „Народна култура“ и издателство „Български писател“ (където е главен редактор). В знак на своеобразен дълг към родната си поетическа общност помага с творчески съвети и насърчения на редица старозагорски поети, някои от които впоследствие се превръщат в утвърдени имена.

Първата публикация на Михаил Берберов е в съавторство с Рашко Стойков – статията „Наш учител“, посветена на Георги Кирков и завършваща със стихотворението „На старт“. Излиза на 14.08.1952 в бр. 33 на в. „Литературен фронт“. Подписани са и двамата автори, като е добавено: „Лит. колектив „Г. Бакалов“ – Ст. Загора“.

Дебютната му книга е стихосбирката „Внук на кавалджии“ (1958). Автор е преди всичко на поезия – както за възрастни, така и за деца. Поетиката му варира в относително широк диапазон: от едри реалистични щрихи, очертаващи родното в различните му измерения (често и с употребата на фолклорни мотиви), до съзерцателна и интимна лирика. Съсредоточени върху проблемите на съвремието, стиховете му се отличават с прецизност на мисълта и деликатност на емоциите.

Берберов превежда поезия от руски, а в сътрудничество с други преводачи – и от множество други езици, като гръцки, турски, унгарски, полски. Популярност добиват преводите му на Маяковски, на Никифорос Вретакос и Одисеас Елитис. Превежда стихотворения на Роберт Рождественски, Имре Такач, Габор Гараи, Назъм Хикмет, Кадир Масъроглу, Метин Демирташ, Мария Кендру-Агатопулу, Анна Каменска и мн. др.