Старозагорските багатури в новия български филм „Воевода“ по кината от утре

В деня на българското кино – 13 януари – в киносалоните на България започват прожекциите на новия български филм „Воевода“ на режисьора Зорница-София. Във филма участват и старозагорските багатури Райчо Гънчев като Ильо Воевода и Горан Гънчев като Амитаа, Явор Гънчев като Боил и още воини от „Багатур“. В Стара Загора прожекциите ще са в Синема сити в МОЛ Галерия.

„Нашата кауза е да разкажем нейната история в един автентичен хайдушки филм“, пишат създателите на „Воевода“. „Историята на една силна и смела жена в страшни мъжки времена. Преди век и половина, все едно е днес, тя се бори да помири мъжките с женските си качества, бунтовника с майката и любимата, в конфликт с нормите на обществото и на собствените си другари. Нашата мисия е да разкажем болезнено реалистично тази позабравена българска история, защото я считаме за национално съкровище. Нашият филм ще бъде капсула с национална памет“.
Оператор на филма е Крум Родригез, фотограф е Миглена Цонева, а Марта Миронска е костюмограф. Забележителни и автентични са костюмите във филма, те грабват окото от рекламните фотографии и клипове и привличат като магнит.
„Първите костюми на персонажите са по-мърляви, с много дупки, „дефекти“ и естествената „патина на времето“. Пак са от автентични над 150 годишни аби и дрехи, които Марта купува на аукциони, а след това нейната чета: Нели, Ети, Васка разпарят по шевовете и втъкват парчета от също старинни материи. Проблемът е, че с малки изключения, мъжете от онова време са по-ниски и с по-малък раменен пояс. Затова използването на автентични костюми от епохата във филма стана възможно чрез разширяването на костюмите по шевовете с „вложки“ – също от старинни, купувани от антиквари платове и шаяци.
Марта Миронска, художник по костюмите, и преподавател по история на костюма в НБУ казва:“Хайдутите са готини пичове, за мен са повече „карибски пирати“, отколкото съвременен сресан ансамбъл за народни танци от читалище. Искам да има ПЪНК в комбинациите им от костюм и накити. Така или иначе той е исторически обоснован. „Модерно“ е било да се комбинират български дрехи с турски, албански и въобще с всякакъв по-богат трофей“. Шест месеца Марта издирва, комбинира, рисува и рискува. Два месеца и половина нейната женска чета Ети, Васка и Нели сътворяват и реставрират над 200 костюма.
Зорница-София носи и автентична 200 годишна сая, с червен гайтан и плътен, метален, сърмен „нагръдник“, който стои като броня, със сърмени копчета с вплетени в тях корали (да, корали от океана!) е бижу, с което се срещаш като със жив човек. Марта Миронска е в екстаз от първия път, когато режисьора й показа снимка, още преди да я изтъргува от антиквар. Марта измисли последния костюм на Румена от тази сая, без риза с дълги ръкави за свобода на движенията, с фиксирани открехнати поли и в комбинацията с шопски бял беневрек по краката, предпочитан от ездачи и планинци пред потурите, и със златните слънца-обеци открити в Трън и подарени от писателя Петър Делчев.
Характерно за облеклото на хайдутите е, че използват много турски дрехи или елементи. Първо защото са трофейни- обозначават победа, второ защото са по-богатски, по-тежкарски, с повече злато и сърма и трето, защото с тях по-лесно се е пътувало без тескерета (нещо като пътен лист, паспорт) – минавали са за турци.
Има воеводи (архивните снимки от Браила и Букурещ), които са носели само български дрехи и други, като Филип Тотю, които са изцяло в богати и тежкарски турски такива, и трети, които са носели оригинален само за тях микс – Апостол воевода, Ильо Малашевски.
Типичният хайдушки костюм е без сърма, но с много гайтани, с тъмна хайдушка риза. Ако хайдутите носеха искрящо бели ризи в гората щяха да оживяват по 3 дни. Дрехите обикновено били боядисвани с природни материали (орех, лук) най-често в земни цветове. С такъв тип цветове хайдутинът по-трудно се слива с гората и има по-големи шансове да оцелее отколкото с бяла риза с червени Х-чета. Изключение правят „парадните“ костюми на воеводите, или тези, с които „са се показвали в селата“ и с които са били снимани. Нещо, на което се е отдавало голямо значение, даже във фото-ателиетата в Браила и Букурещ е имало „хайдушки реквизит“.

Уляна Кьосева в dolap.bg
/снимки – Фейсбук страницата на филма/