Старозагорският в. „Дума“. От 1926 до 1944 година

На 13 декември през 1927 година старозагорският вестник „Дума” съобщава, че в сладкарница „Бузлуджа” е монтиран радиоапарат и всяка вечер посетителите могат да слушат радиоконцерти. Историята с радиоапарата разбира се, е прелюбопитно, но никак не е за пропускане и фактът, че именно в Стара Загора е излизал вестник, носещ името на днешното издание на БСП „Дума“, наследник на „Работническо дело“.

Малцина знаят, че точно старозагорският вестник „Дума” е един от най-дълго излизалите в Стара Загора – от 1926 до 1944 година.

Първоначално като място на издаване са посочени Стара Загора и Бургас, а от деветата годишнина – само Стара Загора. В брой 1 от 27 декември 1926 г. е отбелязано „С издаването на първия следпразничен провинциален в. „Дума”, редакцията смята, че запълня една празнина във вестникарското дело на провинцията”. По това време в града ни се предлагат още 23 заглавия. Сред тях Земя, Зора, Старозагорски общински вестник, Старозагорски окръжен вестник, Старозагорски вести, Секретар-бирник, Старозагорско кино.

Вестникът отначало е обявен като „независим следпразничен вестник” и излиза веднъж седмично. През 1927 г. се опитва да стане ежедневник, но безуспешно и продължава два пъти седмично, от 1932 г. – остава седмичник. Редакцията няколко пъти сменя адреса си, последният е ул. Цар Освободител 62. Основатели са Стоил Ст. Йосифов, Йосиф Ст. Йосифов и Вл. Караризов. Отначало – редактор, а по-късно главен редактор е Вл. Караризов. Традиционно излиза в две страници, а специалните броеве – в повече. Печата се в Бургас и в печатниците Секретар-бирник и Светлина в Стара Загора. Профилът на вестника е доста пъстър. По страниците му се публикуват кратки световни новини, любопитни съобщения от различен характер, отбелязват се събития в българската държава и случващото се в Стара Загора. В брой 821, 6 септември 1938 г. на първа страница е публикувана рецепта за торта от орехи и вино. В брой 906, 4 февруари 1940 г. за първи път старозагорски вестник публикува кръстословица. В брой 907, 10 февруари 1940 г. за първи път на първа страница е публикувана седмичната програма на Радио Стара Загора. Юбилейни и специални издания редакцията подготвя по повод годишнина от Руско-турската война (1934 г.) и от боевете при Стара Загора (бр. 766, 1 август 1937 г.), за Третия юнашки областен събор, по случай Седмицата на гората, за ветеринарно-скотовъдната просвета (1938 г.), за деня на детето (1940 г.), за коневъдството (1940 г.), специален студентски брой (1940 г.). Нарочно отбелязан е и хилядния брой на вестника в края на 1941 г. Възпоменателни издания подготвя редакционният екип и във връзка с годишнини на популярни и заслужили личности в Стара Загора – два броя, през 1937 и 1938 г. за Митрополит Методий Кусев, за учителката Анастасия Тошева (1937 г.), за земеделския деец Стамо В. Пулев (1942 г.). През 1928 г., към брой 98 излиза хумористичното приложение „Стъргало”, а от 1930 г. периодично – отделна страница „Сатиро-хумористично огледало „Веселяк”. Екземпляри от вестника се съхраняват в Библиотека „Родина”, където е започнала и дигитализация, в Регионалната библиотека „Захарий Княжески” и Регионалния исторически музей, в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Рекламната тарифа на вестника от първата година е в рамките на 1,50 лв. за търговски обяви; официални – 2,50 лв. на кв. см; приставски – 1 лв. на дума. Дописките „вървят” по 5 лева на гармонден ред (гармонд – вид печатен шрифт). От 1937 г. тарифите вече са променени и списъкът обогатен: официални и търговски – 3 лв. на кв. см.; хроника на ред 10 лв.; годежни и венчални 50 лв. на публикация; скръбни вести по 80 лв. публикация; благодарност 1 лв. на кв. см.; неприемане имени дни 40 лв. публикация; съдебни 1 лв. на дума.

Рекламните съобщения и карета заемат около една трета от обема на всеки брой. В няколко броя са отпечатани две реклами с обърнат текст, неизвестно дали е случайна грешка или търсен ефект. Проследявайки рекламите по страниците на вестника, читателят може да състави сравнително пълна картина за видовете индустрия и търговия в града, за предлаганите услуги, за практикуващите лекари и техните адреси, за предстоящите филмови прожекции и театрални постановки.

Чрез вестника всеки старозагорец и гост на града получава „топографска карта” на кръчми, ханове, пивници и други „богоугодни” заведения. Убеждаван е с какъв сапун трябва да се мие, какви цигари да пуши, какви обувки и налъмки да си купува, колко полезна е водата на Горно-паничеревските (Чинакчийските) бани (дн. с. Ягода). Информиран е кой за кого се е сгодил и венчал, за какви многотомни издания може да се абонира, кога ще бъде големият старозагорски есенен панаир, предупреден е кой няма да приема на имения си ден.

От време на време редакцията публикува и автореклами от рода на „Четете в. Дума” или „Криза няма за търговци и индустриалци, които рекламират само в старозагорския в. „Дума”. Вестникът публикува и сериозни информации и мнения на специалисти по важни за града проблеми: на общинския съветник Ив. Г. Копринков за електрификацията и строителството на нова сграда в Старозагорските бани; на арх. Христо Димов през юли 1930, който аргументирано, по точки критикува избрания архитектурен проект за градски хали; резултати от проведени в страната избори; поредица от статии по повод 50-годишинината на 12 пехотен балкански полк; отчети, баланси, ведомости на банки, търговски, акционерни дружества и организации в Стара Загора.

Предвид настъпилите политически и обществени промени, животът на вестника завършва на 16 октомври 1944 с брой 1135. Описаните събития, места, улици, къщи, адреси, телефонни номера, публикуваните съобщения, снимки, документи възстановяват облика на Стара Загора през три десетилетия на ХХ век.

Снежана Маринова, dolap.bg